Макар и от лампата, светлината падаше по перфектния начин върху лицето на Мартин. От черните му очи не бе останала и следа – сега Леа зяпаше в този интересен шоколадов цвят, който се беше получил.
- Ехо? –той е погледна въпросително и размаха ръка пред погледа й.
- Да! Да, аз съм Леа- отвърна тя, сепната.
- Супер, викни брат си, че съм оставил разни неща в колата, пък сам няма да мога...
- Аз ще ти помогна- прекъсна го Лея. Застана до него и го изгледа изпитателно.
- Ъъъ, не мисля, че си подходяща...- започна да палтечи Мартин. Бинго. Тя го притесни. Сивкаво зелените й очи се бяха впили строго, но и някак влудяващо секси в него. А това допълнително го обезоръжи. След известно мълчание, Леа прекъсна тишината:
- Ще приема това за зов за помощ. Заведи ме до колата.
- Тя.. тя е отпред. – Мартин се ядосваше на себе си вече. Как можеше така лесно да се поддава? Не я познаваше така добре, даже не я забелязваше в училище, а сега тя го върти на малкия си пръст. Нямаше намерение да се даде така ...