Вещицата
Навън гърмеше и трещеше. Ярки светкавици цепеха далечината. Застинала на прозореца, вещицата Аджая се наслаждаваше на гледката, изпаднала в екстаз. Очертаваше се един превъзходен ден, изпълнен със злини. Но нещо не ù даваше покой и тя се чудеше какво би могло да е това нещо, което да помрачава настроението ù. Една светкавица подпали вековния орех в градината и я зареди с неописуема радост, но въпреки всичко нещо не беше наред. Нещо съвсем не беше наред. Тя с мъка откъсна очи от прозореца, който разкриваше прекрасна гледка към бурята, бушуваща навън, и се отправи към огледалото. Огледалото ù бе старателно покрито с мръсен чаршаф. Тя мразеше да се оглежда, но така и не го бе свалила от стената, защото понякога то ù разкриваше красивото бъдеще. Огледалото я лъжеше най-безсрамно, че я чака щастливо бъдеще, но на нея ù харесваше да я лъжат красиво. Дръпна чаршафа и впери бледосини очи в собствения си образ. Гледката я накара да прежълтее от ужас. Доколкото бе възможно, защото тя си ...