ВЕЩИЦИ


 Всеки ден вървях по един и същи маршрут от дома до службата и обратно. Постоянно се заричах да го променя, но се сещах за намерението си, едва когато се намирах на половината от добре утъпкания коловоз и нищо не можех да направя. Дори си признавам конфузната ситуация, в която се напъхах сам, след като по основната улица, преминавана толкова редовно и систематично от мене, започнаха някакви нескончаеми ремонти и тя потъна в ровове и прахоляци. А когато завалеше, се напълваше със светлокафеникава кал, много интересна на цвят, но иначе си беше съвсем нормална и лепкава. Но нищо не можеше да ме отклони от набелязания път и въпреки че по два пъти на ден (сутрин и вечер) се заричах да не минавам от там, продължавах да следвам градската си пътека, също като някоя овца, която на село си знае само своето стадо и своите поляни.

Тази лудост имаше и някои добри страни. Например всеки ден срещах едни и същи хора, които, като мене, следваха своите пътища и те случайно се кръстосваха с моя. Но не всички ми правеха впечатление. 

Най-напред забелязах една жена, която неизменно се криеше зад огромни тъмни очила. Нямаше какво толкова да крие, както нямаше и какво толкова да покаже – невзрачно, незапомнящо се, повехнало лице, на всичкото отгоре пъпчасало; ниско подстригана, тъмна коса – права и обикновена; слаба фигура; захабени дрехи, вероятно купени от магазин за втора употреба; джапанки на бос крак, защото беше горещо лято и други такива. И аз се чудя какво привлече вниманието ми към тази жена. Походката ú беше съвсем нормална – никаква грация, нищо привлекателно. Отвсякъде излъчваше безжизненост. Никаква аура, да не говоря за сексапил. Можеше да бъде на двайсет и пет години, но и на петдесет и пет.

Втората живееше някъде по разкопаната улица. Виждах я съвсем сама да излиза от близките магазинчета, често в тънка домашна едноцветна трикотажна рокля, под която прозираха гащите ú, веднъж-дваж с ролки на главата. Тогава се носеше по улицата като метеор, да не би някой да я забележи, въпреки че нямаше как да пропуснеш гледката, ако не си сляп.

Тя пък беше руса и бяла, пухкавичка и на младини сигурно е била твърде известна сред ценителите на подобен род красавици, въпреки че и сега не беше за изпускане. Около петдесетте, вървеше като си въртеше задника достолепно, срещал съм я много нагласена и натъкмена и винаги ми е хващала окото.

Имаше и едно младичко – молодая, гладкая дура, както е писал един руски класик за подобен род персони. Предизвикателно облечено момиче – в къси панталонки или невъобразимо оскъдни полички, бюстиета, в които едва се побираше съдържанието им, задължително гол пъп, а от време на време, когато се наведеше, можеше да се види половината ú задник, подчертан от цветна прашка, високи ботуши посред лято, с една дума – замълчи, сърце... Мотаеше се около някакъв козметичен салон, на същата разкопана улица, който изглежда не можеше да се похвали с много клиенти. Я имаше двайсет години, я не.


В книгите се споменава, че за сборище са необходими три вещици. Класиката е тъща, съпруга и любовница. Ако са две, нахвърлят се една върху друга. Това обаче не е вярно в случая, когато имаш само тъща и съпруга. Тогава очаквай по дефиниция двете да се нахвърлят стръвно върху тебе. Третата им помага да се обединят в още по-смъртоносен съюз. Откъдето и да погледнеш, все е зле. Затова е по-добре най-дъртата от вещиците да бъде запратена някъде по-надалече. Най-добре на село – да копае градината и да изпраща екологично чисти продукти. Ако вещиците са повече от три, всяка започва да воюва с всички останали. Винаги съм се чудил как хората се оправят с по няколко любовници. Трябва да имат извънредни умения.

И тъй, имах в полезрението си три кандидат-вещици, които като нищо можеха да образуват сборище. Но защо реших, че те са представители на тази оспорвана категория същеста? На знам, но бях твърдо уверен, че всеки божи ден срещам поне едната от трите и те ми се набиваха в очите и в съзнанието неотклонно и непоколебимо. На всичкото отгоре не си представях вещерско сборище без разюздан секс, защо иначе ще се събират представителите на черната или бялата магия на едно и също място. За да демонстрират магически фокуси? Нищо подобно! Всяка вещица може да си практикува магиите без да се мярка никой от събратята й наоколо. Затова, както още Гьоте е отбелязал във „Фауст” – няма шабаш без еротика и секс.

Дълъг път трябва да измине един мъж, докато срещне на улицата цели три вещици. Много опит и изострени сетива са потребни, за да ги разпознае. Може би най-напред всеки трябва да опита с най-малко три съпруги, за да има кой хубавичко да му опъва нервите. Коранът пък разрешава до четири законни жени (да не говорим, че те вървят комплект с четири тъщи). Това предписание не се е спазвало кой знае колко успешно, както учи историята, но сигурно в него има някаква логика, която е неразгадаема в наши дни дори за най-напредничавите, философски изкушени, мъжки умове. 

Чудно е всеки да се прави, че забравя и не споменава тъщите. Мюсюлманите са многоженци, смятай, че може да имат доста тъщи – много нещо и все женоря. Може би пък древните са знаели някаква тайна, за да се оправят с повече от една жена, но тя е забравена или е добре скрита. Истината е, че днес са малцина тези, които притежават силите и възможностите, за да се справят с много вещици наведнъж. Не трябва да си просто вещер като мен, а от истинска класа.

Трите жени, които срещах почи всеки ден, за радост, не ми бяха съпруги, а не ми бяха още и любовници, въпреки че още като ги видях, ги пожелах, независимо от изпитанията, които щяха да ми се стоварят на главата, ако се изпълнеше желанието ми. Но око насита няма, особено пък за чуждото... Затова реших на всяка цена да си опитам късмета и да почукам на всяка една от открилите ми се така неочаквано и свише врати, та белки някоя се отвори.

Установеният прототип в християнския свят все пак са трите вещици в "Макбет". Те са Девицата, Майката и Старицата, които съставят Триликата богиня. Какво всъщност покровителства тази богиня? Злото?... Нищо подобно – само и единствено сексуалния живот. По отделно всяка е пародия на различния стереотип за вещица. 

Бабата е класическата магьосница от приказките, Лелята е селската знахарка, баячка и клюкарка, а Момата е модерната романтична последователка на духовните тинтири-минтири. По-добре да я бива в леглото, защото иначе – чупката, барабар с майка ú. Но най-важното е, че вещерският характер определя дали една жена е част от тази троица или ще си остане заспала крава за цял живот.


Сега ще последва една псевдонаучна пледоария, от някаква авторка, която сигурно е от нереализиралите се вещици и затова е седнала да дава акъл по темата, като се прави на анализатор. Известно е, че когато някой не знае как стават нещата, ги обяснява. А аз само преповтарям.

„Още в началото е редно да се отбележи, че във фолклора като носители на магически сили се съобщават предимно жени; мъже не се упоменават. От древната митология е известно, че са съществували шамани-мъже. При прабългарите шаманството е било много силно развито. Имало е и мъже, и жени шамани, като се е смятало, че природно по-надарени за това са жените; когато мъжете извършвали шаманска дейност, се травестирали като жени, за да добият тяхната сила.” (Те ти, булка, Спасов ден!... Дано не чуят за тази шантава теория националистите.)

Така срещнах в делничния си път по една представителка на всяка категория. Ако приемем, че Пухкавата беше старицата от триото, въпреки че това е много условно определение, а ако съдя по блясъка в нейните очи, съвсем не беше изгубила женските мераци, то Безжизнената можеше, също така условно, да мине за майката. Разбира се, бялата, гладка Глупачка беше девицата в задължителната тройка, въпреки че буквално погледнато отдавна се беше простила с девичеството, независимо от сравнително невръстната си възраст. Но за чий им беше тройката, като в нея липсваше един як и голям мъжки член, който да подсилва магическите способности на вещиците и да им дава неизчерпаема енергия, за да практикуват шаманизма. И тъй аз бях насреща, въпреки подозрението, че не липсват кандидати да ме избутат от въображаемото място, което исках да заема. Сигурно калабалъкът беше особено голям, ама вещица да ме изнасили, ако имах някакво намерение да се откажа от сексуалните си намерения спрямо трите. Както е известно, мъжките вещерски фантазии граници нямат, за разлика от възможностите...

За да постигна целите си, трябваше първо да проуча въпроса добре. Както са писали и казвали класиците в жанра: „Опознай врага си, за да стигнеш до сигурна победа!” Затова продължавам с цитатите от незадоволената теоретичка на магиите: „Представата за шаманството, като изразена женска дарба, оставя, очевидно, трайни следи в българската културна история. В по-късни години магьосниците, които бродят по нашите земи, са жени. Те са хора в своеобразна изолация; техните комуникации с обществото са в измеренията, в които ги поставят медиаторските им дарби. Това положение е резултат на понижения статус на магьосниците в сравнение с това на шаманите, макар че в известно отношение магьосничеството е приемник на шаманството и е една по-късна негова модификация. Отрицателната натовареност се поражда от необходимостта магьосниците да контактуват с нечистите сили при осъществяване на специфичната си дейност; съприкосновението и предаването във власт на неземните сили се потвърждава и от вярването, според което след своята смърт, магьосниците стават демони, отиват при "своите" в отвъдното.”

Нищо, ама нищичко не схванах освен това, че навъдилите се напоследък толкова много травестити имат нещо общо с вещиците – колкото зелето с Космоса. Всъщност, ако съм разбрал правилно, травестите искали да станат жени, за да придобият техните качества... Ами, наздраве!... 

Но ако ми е позволен някакъв коментар към горните псевдонаучни ала-баланици, принизиняването на магьосниците става тогава, когато цялата пасмина е престанала да обслужва боговете, както са правили това някогашните духовни водачи на племето – шаманите, ами са тръгнали да дирят лесни печалби със спиритични сеанси, прогонване на зли духове, гледане на боб, леене на куршум, правене и разваляне на магии, завиване на развит пъп и други подобни. Сиреч, когато представителите на занаята са изоставили духовната страна на въпроса и са преминали към материалната – тогава населението е започнало да ги гледа с лошо око.

И все пак, кои стават вещици, магьосници? Според народните вярвания това са лошите жени: курви (тъкмо за такива ги и мислех), сводници, родени с нишан или пък мъртвородени, а после, чрез надуване (?) – съживени, или предали се на нечистите сили след изврършването на специален обред. Таман думата ни беше за травеститите...

Всеки, който си мисли, че вещицата е гадна, кривогледа бабушкера, която уплътнява менюто си с ядене на непослушни деца, не е съвсем на себе си. Абе, има такива чуми, по които очите ти могат да изтекат. Направо като в страшните приказки - зеленооки юди препускат на сури елени, развяват дълги, разбъркани коси и бичовете им, изплетени от змии, съскат из вятъра. Всъщност препускат от мъжко чресло, на мъжко чресло, ако ме питат, ама найсе... А камшиците им може и от змийска кожа да са, но и са голяма атракция в секс-шоповете. Тук трябва да стане дума още и за оскъдни кожени облекла, белезници, гелове и мехлеми, че и за кондоми и разни други магически принадлежности, ама те са само за ценители, а не за масовия български вкус. Да не говорим за изкуствените пластмасови мъжки членове, вибратори, надувни кукли и прочие имитанти...

Като разгледах от тази гледна точка своите бъдещи завоевания от света на вещиците, не можех да не стигна до извода, че теоретиците, задоволени или не, имат някакви основания, които явно не са продиктувани от опита, ами от чисти предчувствия, независимо че всеки от тях по отделно би отрекъл като ненаучно всякакво влияние на интуитивизма, намесата на някакви непознати сили, природни нагони или космически перверзии. Думата ми е, че и трите мои задочни познати покриваха повечето от белезите, определящи ги като вещици и ако прибързам да погледна напред, моите предчувствия напълно се реализираха, даже, както казваше дядо ми: „Биля се преизпълниха.”

Да не забравяме, че в митологичното пространство думата "вещица" идва от "веща", т. е. тя е жена с особен опит и знание, с езотерични умения, които превъзхождат способностите на "нормалния" индивид. Абе, курва и половина!...

От това предположение изходих, за да започна попълзновенията си към трите вещици от моя делничен път и беше много вълнуващо да изпълня замислите си с неочаквана последователност, упоритост и трудолюбие, каквото не подозирах, че притежавам. Но както казваше един мой познат писател: едно дупе като има да пати, като куршум лети срещу секса...

В първия петък на март край езерото Катемаго (кой го знае къде се намира) се провежда годишният конгрес на всички, които усещат в себе си някакви необикновени способности. Езерото се смята за енергиен център, свързан със свръхествени сили.

Според легендата тук преди около 2000 години са се появили първите магьосници. В тази област авторитетът на свръхестествените занаяти и нетрадиционната медицина е много голям и в днешни дни. Затова традиционният шабаш не губи популярност и в началото на 21-ви век. На мястото все още се стичат магове, пророчици, вещици и знахари. По ми харесва обичаят на казълбашите, които, както се говори, веднъж в годината се отдават на масови оргии из своите села кой с когото свари и където му стане, при пълна размяна на съпрузи и гаджета. Хубав, много, ама много ценен, обичай. Всъщност той се практикува всеки ден от всички раси и народности, ама тайно. При това е обявен кой знае защо, за нещо нередно и греховно, та на тази почва се случват безброй непредвидени, че и зловещи неща, от което човечеството като цяло губи, но не познавам човек, който да вярва, че човечеството е съвършено.

И така реших да започна от старицата. Пухкавата беше засукана в истинския смисъл на думата. Не умувах дълго и реших да дам нишан за моите желания. На другия път, когато я срещнах да излиза от кварталното магазинче, се усмихнах широко срещу нея (вярвах, че не изглеждам като олигофрен) и кимнах за нещо като поздрав, воден от желанието да излъча слънчев, приятелски флуид.

Резултатът, както бях и очаквал, беше светкавичен. Жената рязко вдигна глава, завъртя я на обратната на мен страна и се изнесе почти със спринт към спасителния вход на кооперацията, в която знаех, че живее. Тя си мислеше, а пък кой я знае дали можеше да мисли, че се спасява у дома си. Стрелата, която изстрелях така нехайно, я беше улучила и това правеше евентуалната ни следваща случайна среща много двусмислена. Зачаках с нетърпение. Вече не бях ученик, че да вися целодневно под прозорците на моя обект, затова не се притеснявах – това, което трябваше, щеше да се случи.

За да не губя време, междувременно реших да хвърля един недвусмислен знак за моя интерес и на майката. Тук малко се озорих. Безжизнената постоянно носеше тъмни очила, вероятно като броня срещу еветуални сексуални флуиди и част от защитната маска, която беше надянала на непривлекателното си лице. Затова трябваше да дебна кога ще ми падне удобния случай да надникна под тези тъмни очила. Наложи ми се да се въоръжа с търпение и да държа находчивостта си наточена като бръснач, за да се възползвам от първата възможност, която можеше и да е единствена. Доста умувах над казуса, но нищо не ми идваше на ум освен простотии. Ето защо на следващия ден, след като изчаках на ъгъла на улицата, където Безжизната завиваше по своя маршрут, се блъснах в жената така, че буквално тя влетя в прегръдките ми и без да искам (дали?) я стиснах за мършавия задник.

Представете си какво можеше да се случи. Ще сте изненадани, като разберете, че нищо съществено не стана, въпреки че задържах ръката си върху нейното деликатно място. Разбира се, започнах да се извинявам като побъркан и продължих да я опипвам тук и там, естествено, за да разбера дали не съм я наранил. При това имах възможността съвсем отблизо да разгледам всички разголени части на нейното тяло, които не бяха много, но ми дадоха представа за това, че нейната кожа съвсем не беше чиста и свежа - имаше леко матов и нечистоплътен цвят. Лицето й беше пъпчиво, както вече споменах, което подсказваше липсата на достатъчно секс, а очите ú се оказаха неопределено тъмни и неизразителни.

Жената нито хукна на някъде да се спасява от мене, нито ме зашлеви, заради това, че я хванах не там където трябва, за да я подкрепя при сблъскването (а може би точно там трябваше). Просто изтърпя цялата ми интервенция безропотно и като отвърна на извиненията ми само с някакви кимания наляво и надясно, безмълвно си тръгна по пътя.

За Глупачката няма какво да говоря. Тя разцъфна при първия ми знак и разклати циците си, за да мога да видя по-добре какво съкровище са. Поздравихме се като стари познати.

Така заложих въдиците си по всички азимути, както се казва и започнах да обмислям следващите си ходове...

Някои спорят дали вещиците имат нещо общо със самодивите. Въпросът не е отвлечен в контекста на нашия разказ и ще разберете защо. Самодивата по-често остава фиксирана върху позицията на "девствената" представа. Изглежда, че точно тази позиция на отказ от "женското" привлича фолклорното мислене да струпа край нея богат контекст от агресивно-хтонични характеристики: тя подмамва млади мъже, завлича ги в царството си и ги убива, като така консумира самата идея за брак и семейство в демонично-пародийни еквиваленти на патриархалната норма за тях, твърдят теоретиците. Дрън-дрън. Според мене самодивата е нещо по-специално, защото по някакъв начин може да бъде хваната и подчинена, докато вещицата си е едно зло и проклето женище, което само мисли как да те хвърли в казана с врялата вода, за да закуси с тебе. Може да се добави, че винаги ще се намери за компания и някой откачен извратеняк, кандидат за голямата тенджера, особено в американските филми и романи.

Тук има смесване на понятията. Какво значи самодива, какво вещица, а какво е съвременната българска жена? Коя от всичките не подмамава млади и стари мъже, с надеждата да ги впримчи в „демонично-пародийни еквиваленти” на брака, за да ги изцеди морално и най-вече материално, без да държи сметка за каквито и да било норми? Много мъгла и прах има върху някои теории в тази сфера ще знаете, големи заблуди и фантасмагории. Затова не правете теории, правете секс!

Притчите на Соломон изобилстват с предупреждения към мъжа да внимава с онези жени, които се мъчат да оплетат тялото и душата му в своите мрежи на греха и порока. Еклисиаст, от друга страна, казва съвсем недвусмислено: "И намерих, че по-горчиво от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето ú - примка, ръцете ú- окови; добрият пред Бога ще се спаси от нея, а грешникът ще бъде уловен от нея." Притчите са си притчи, но не познавам нормален мъж, който да се е разколебал и да не е потеглил с пълна пара към коварните мрежи на нашите изкусителки, което ме навежда на мисълта, че няма жена, която да не е вещица. Не му влияят нито приказки, нито горчивия опит на тези, които са минали по същия път. Защо пък аз да съм изключение от общото правило? Така се напъхах в шантавата история с цели три вещици...

Но да се върнем на шабаша край Катемако, където и да се намира това езеро в Южна Америка. То също е примамка за туристи през март, тъй като само край него могат да видят накуп толкова контактьори със света на духовете. (Дрън-дрън!) Наистина, циниците са убедени, че повечето делегати са предимно актьори и шарлатани, които нямат нищо общо с истинските индиански магове и целители. Но това по никакъв начин не пречи на ентусиазма на делегатите. (Има си хас! Търсят си те партньори и партньорки за повече секс и се омагьосват един друг. Та какво ви казвах аз малко по-нагоре за сборището на вещиците и вещерите, а?...)

Като студент се запознах с една млада дупеста вещица, която едва беше дочакала да завърши училище и да се захване със здраво начесване на всички свои телесни части. А аз бях загорял, току-що уволнил се войник. Та голямо чесане падна известно време. Тогава бях представен на майка ú – дъртата вещица. Е, не бях одобрен и след бая прилъгване и кандърдисване ме захвърлиха, а с чесането, както обикновено се случва, се захвана някой друг. Който си мисли, че е незаменим в тази работа, много се лъже... С тази история правя преход към същината на моите желания да се обърна към света на вещиците и то е, защото исках да практикувам единствено и само сексуалната магия. И сериозно смятах, че мога да сваля трите съвременни вещици, които си бях набелязал, за да си прекарваме четиримата съвсем приятно.  

Съвремието предлага възможността да се съпоставят някогашните представи за иреалното (запазени в спомените на информаторите и в значителна степен живи и днес) с нови. Сега е модерно много често да се говори за "контактьори" - всъщност, това е новият термин, изместил предишния "медиатори". (Вижте, това са си учени-недоучени приказки. В края на краищата става дума за вещици и това си е. А аз съм един вид нов информатор по въпроса. При това нямам никакво намерение да травестирам нанякъде, нито да обръщам резбата.)

За моите бъдещи партньорки основният акт беше самоомагьосването, което трябваше подмолно да постигна, за да осъществя целите си. Учената недоебка, която вече цитирах два пъти, говори за излюпване на пиле от яйце и намазване ставите на жената с кръвта му. То може да й послужи за желаната цел, само ако е черно. Това е малко прекалено, всяко пиле ще свърши работа, както и всеки мъж може да задоволи една жена.

Всъщност работата е много по-проста. Расте си някакво сополиво момиченце и изведнъж от него се пръква една намусена, злобна (често грозна и дебела) и недоволна от целия свят вещица. Загадката е как става тази работа...

Заколването на пилето и събирането на неговата кръв за помазване може да се приеме като жертвоприносителен обряд. Известно е, че жертви се принасят и на добри, и на лоши невидими сили, а черното пиле спада към птиците за жертвоприношение... 

Значи – малкото допреди известно време момиченце принася жертва, за да стане вещица. И каква е тя, ако не е тайна. Не е. Винаги се намира някой първоначално да я напапунчи. Много зависи от този някой дали на момиченцето ще му хареса още първия път или няма. В края на краищата след няколко опита май на всички им харесва, но по-добре е това да стане още с прощъпулника. Тогава се излюпва ненаситното пиле на страстта, секса и удоволствията. И започва младата вещица да иска още и още, повече и още повече... Направо задълбава в любовната и сексуалната магия. Ето ти тебе тайнство и превъплащение вълшебно...

Много по-късно разбрах, че Пухкавата беше сменила трима законни съпрузи и в момента се оглеждаше за още някой. Безжизнената никога не се беше женила, защото имало някъде в началото на нейния сексуален живот някакво мъжко недоразумение, което оплескало цялата работа поради вродено скудоумие, а Глупачката естествено смяташе добре да си отживее, преди да примами някого в брачния хомот. Но преди да стигнем до тези откровения аз положих много усилия и употребих колосална енергия, за да сваля дрехите на всяка една от трите. Единственото, което предприех, за да ускоря процедурите, беше да действам и на трите фронта едновременно, иначе минах всички етапи – от неволното „случайно” запознанство, през свенливото ухажване, докато ме поканят насаме някъде, за да премина към целенасочени сексуални магии.

Установих, че нито една от трите ми приятелки, в тяхната магьосническа същност се убедих още при първите си контакти, няма нищо против да се гушне в леглото с мене. А какво пък оставаше за моята милост?...

Но да се върнем още малко към въпроса как всъщност се става вещица. Според фолклора, а други по-надеждни източници няма, това става по следния начин – чрез обреда „измиване в потайно доба" с отвара от самодивски билки край воденица с ляво витло. Защо ли пък тук се препоръчва лява резба? Отговорът е ясен - за да се опита всичко греховно, та да се овладее занаята отвсякъде – ляво, дясно, отпред, отзад, орално, анално и където ви фантазията подскаже? Още в библийската история за изгонването на Адам и Ева от Рая е загатната важността на първородния грях. Основното е, че от този момент жената е предадена на нечистите сили (мъжете)  и те стават видими (прозрачни) за нея, ръководят я при изпълнение на магическата дейност и т.н. (Разбира се, това са пълни глупости. Защо пък сексът да е нечиста сила?)

Стоп! Току-що изрекох нещо много важно! Искаш ли да станеш вещица или магьосник? Ей, да, да, ти, който се подхилкваш там, направо чувам малкото ти мозъче как отказва да повярва и повтаря: “Глупости, глупости, глупости…”. Познавам такива като теб! Когато пораснаха, пропуснаха страшно много готини моменти, само защото не им стискаше да повярват, че са истина! Я остани с нас! Може и да ти стане интересно! Обаче искам да се държиш прилично, за да не щракна с пръсти и… да ти пораснат малки сладки копитца!

А сега паля метлата и изчезвам, че съм на фризьор! Довечера съм канена на абитуриентски бал на начинаеща вещица от първо ниво! Аз отговарям за официалната й шапка, така че изчезва-а-а-м… (Това беше малко лирическо отклонение, което няма нищо общо с автора на този разказ, както и с неговия лирически герой.) 

Да продължим с аналогиите между магьосниците и самодивите. Самодивата обединява реликти на древно вегетално божество с потиснати прояви на идеята за трансцендентално присъствие с космогоничен характер. (Разбира се, как ли пък не!) Втория аспект на образа виждаме в онези по-малко на брой случаи, когато самодивата се явява задомена или сама, но с дете, за което се грижи. 

Един друг тематичен мотив - мотивът за прелъстяването (дойдохме си на думата) е доминиран от самодивската функция на митологичната женскост. В древния Омиров химн, посветен на Деметра, много поетично е разказан моментът, който предхожда отвличането на Кора. Виждаме едно щастливо девойче-полудете, разиграло се в ярката светлина на пролетен ден, опиянено от красотата на цъфналите цветя и от своята собствена красота; персонификация на самата представа за младост, радост и свобода. Всичко, което се случва оттук нататък, внася драстично контрастна промяна в поетичното настроение: зловещо разцепената земя (?), животински-насилническата фигура на мъжа-бог...

Няма как да се произнеса по всичките тези много интересни идеи, защото в битността си на съвременен мъж, не ми се удавало досега да сещна невинно девойче-полудете и да го посветя в секса така, както са правили едно време. А и не си падам педофил. Но, право да си кажем, не останаха твърде невинни девици за изнасилване, за да не кажа, че хич ги няма. Рано-рано сколасват доброволно да вдигнат крака пред някого и да си гледат кефа. По тази причина са се родили и вицовете за вечния втори. Може би затова никога няма да има български мъже-богове т.е. номер едно. Всички са номер две. Имитация! После откъде да им дойде самочувстието?...

Българският фолклор, особено така наречените "битови песни", изгражда мотива за "изсъхналата" невеста (в духовен смисъл, разбира се). Това е един от малкото случаи, когато задомената жена получава право на глас - не като институция на желанието за майка, а като вопъл на жалбата по изгубено щастие. Такава беше Пухкавата. Тя някога беше чакала приказния принц и като напреднали годините, си легнала с някакъв мухльо. След разочарованието дошъл следващият мухльо, после трети... Съдба!

Пухкавата на приказки не губеше надежда, че ще намери принца, но на практика се беше свила в черупката си в празния голям апартамент (все пак й беше стигнал умът и практическите умения да изхвърли недоразуменията от семейното жилище и да разполага с него), и даже, когато излизаше до кварталния магазин, подтичваше, за да свърши с покупките, колкото се може по-бързо, за да може пак да се прибере в убежището си. Страхуваше се от другите – комшии, колеги, непознати, даже от роднините си и нямаше приятели, нито даже приятелки. Тя беше вещица в латентно състояние – трябваше някой да й палне сексуалния фитил, за да се развихри. И аз естествено бях насреща.

Но я си представете при това положение как можеше да стигна до нейната същност и да ú драсна клечката. Не ви стига въображението. Затова никога няма да се занимавате със сексуална магия, ами най-много от време на време ще чуквате по нещо на две на три, колкото да охлабите природния нагон. Останалото, истинската магия на секса, никога няма да разберете. Дори първото й ниво. Ето, слушайте и се учете! 

Реших да опитам с много такт и внимание, с много нежност, загриженост и съучастие, както и с доста похарчени пари за почерпки и развлечения. Позната история. Това предизвика известно спадане на обяснимото недоверие, което Пухкавата изпитваше към представителите на противния пол и пропърхването на неуловимата надежда, че не всичко е загубено, че още може да съществува някой, който да я хареса, да ú обръща внимание и не дай си, Боже, да я обича. За това си мечтаят и копнеят в края на краищата всички малки, средни и големи вещици от една до сто и една години и ако си въобразявате нещо друго, сте съвсем задръстени. Но това не се постига бързо, драги евентуални мои последователи и поклонници. Трябва много търпение, такт и в доста голяма степен артистизъм. Скромен съм и затова няма повече да се хваля...

Безличната обаче беше загубила всякаква надежда, че може да се намери някой баламурник, който ще се заинтересува от оскъдните й прелести. Ходеше всеки ден с едни и същи дрехи, които й служеха за маскировъчна униформа, надяваше черните очила, които прикриваха две трети от нейното лице и така дегизирана напускаше дома си, за да се срещне с другите човеци на нещо като бойно поле. Имаше усещането, че губи всяка битка с околните. Но тя, както разбрах после, си беше активна вещица. И най-важното беше зла и искаше да отмъсти на целия свят за бедата, че не е хубава, няма подходящ на нейните амбиции дом и семейство, че е сексуално незадоволена, няма добро образование, няма постоянна професия, има лоша кожа, пъпки по лицето и малки цици. Трябваше само да се намери някой мухльо, когото да впрегне, за да постигане отмъщението. Надеждата беше минимална, защото кой ще е толкова изпаднал точно на нея да налети, но се случи аз доброволно да се нагърбя с тази роля.

Глупачката пък си живееше живота в този свят и сериозно смяташе, че той е създаден само за нейно забавление. Нямаше никакви скрупули. Смяташе, че е безсмъртна. Хоризонтите пред нея бяха толкова далечни, че нямаше значение дали тази вечер ще спи с някого, а утре вечер – с друг, дали на този ще върже тенекия, после на още някой, дали ще се оплете в лъжи и двусмислени ситуации. Това което за някого беше морален проблем, за нея беше дребна досадна случка. Нямаше нещо или някой, който да е достатъчно важен или да има някакво значение. За Глупачката центърът на вселената беше самата тя и всички останали трябваше да й служат по начин, който да определи сама. Между другото първо преспах с нея. Просто най-напред се натряскахме в едно барче, а после се изчукахме яростно в нейната квартира, още на втората среща. Не трябва сигурно да казвам, че връзката ни не продължи много, както и дребната подробност, че тя поддържаше сексуални връзки с по няколко мъже едновременно и веднъж сериозно ми заяви, че не може да заспива сама в леглото. 

Трябва да си призная в пристъп на откровеност, че удоволствието от сексуалните изпълнения с тази мъжетрошачка беше нищожно. Тя не се интересуваше от нежности, но не беше и мазохистка, нямаше предпочитания към пози, експерименти, новости, както и към местата, където може да забърше някой мъж. Създаваше впечатлението, че се занимава със секс, както се храни или пие, което правеше в смущаващи количества, или просто като някаква естествена потребност – ходене до тоалетната и други такива. Как беше стигнала до такова отношение към толкова важната човешка страст и необходимост не разбрах, защото винаги парираше опитите ми за психологически анализ с фрази от рода: „Ще ме чукаш ли или ще философстваш?” или: „Абе стига си сял на корена му ряпа, я да идем да се погушкаме!” И когато свършехме тази работа, скачаше като пружина, отиваше до банята, обличаше се и ми заявяваше, че има някаква работа, или някаква среща, та трябва да побързам да се облека и да се изпаря от леглото, вместо мързеливо да се търкалям още в него.

Видяхме, че в разказа самодивата притежава младост, а младостта прикрепя към образа перспективата на възпроизводителната функционалност (поява напролет, цветущо-красиво тяло, сексуални пориви към млади мъже...). С това се опазва способността на "самодивското" да бъде употребено в контекста на патриархалните (мъжки) желания - включително като другостта на нормата. Стоп! Точно това исках да правя и аз – да експериментирам с Глупачката различни сексуални действия както в контекста на партиархалните, така и към най-съвременните желания. Тя обаче приемаше равнодушно всичко, което правех с нея, но емоционално не се въвличаше в нищо. Често си мислех, че завинаги ще си остане средностатистическа начинаеща вещица, която няма и нямаше да има нищо общо със самодивите. Изтърпяваше ме като досадна муха и после изчезваше нанякъде. Това си беше доста изнервящо.

Майката пък, като стара жена, персонифицира представите за "край" на природния кръговрат - зима, изсъхналост, обезплоденост. По този път на развитие се появяват юди и бродници в митологията на славянските племена, а по-късно - вещици, магьосници, баби Яги във фолклорните приказки и в литературната приказност. Това е добре познатата "баба богомерзкая" от руските песни и приказки, за която предупреждава още библейският цар Соломон: "По-добре да живееш в пуста земя, нежели със свадлива и сърдита жена."

Ето защо доста се изненадах, когато Безличната ме покани у тях още след първата ни среща. Живееше сама в малка тристайна къщичка, особено характерна за малките градове, паянтово съградена някога от задόмен мъж-стопанин, минал през стъргата на сиромашията и многото пестене, но реализирал изсконната си мечта - да съгради дом за своето семейство. Какъвто и да е, но собствен дом...

В къщичката беше доста тъмно, а и студено, но аз се заех да сгрея партньорката си с няколко неочаквани, но затова пък горещи целувки, да не говоря пък, че пуснах ръцете си по цялото й мършаво тяло и търсех неговите ерогенни зони с надеждата да му вдъхна малко живот и страст. Старият диван под нас болезнено скърцаше, явно непривикнал да търпи подобно неуважително отношение. Разбира се, действията ми срещнаха някаква съпротива, но тя не беше нито ожесточена, нито твърда, нито пък продължителна. Затова започнах да свалям части от облеклото на Безжизнена, докато тя предложи да се преместим в малката спалня, изпълнена изцяло от едно голямо легло и двамата се мушнахме под завивките. Аз продължавах, какъвто е реда (кой ли пък го е определил), да бъда настъпателната и активната страна с намерението да съблека съвсем наголо нея и себе си. Тя обаче този път се възпротиви категорично като ми каза, че още е много светло, въпреки сумрачния следобеден час и докато не се стъмни хубаво, нищо между нас няма да се случи.

На тази претенция отвърнах, че не съм Господ веднага да предизвикам непрогледен мрак, но мога да спусна пердетата на неголемия прозорец и според мене това е съвсем достатъчна предохранителна мярка за нейната срамежливост и изпълних точно всичко, което бях казал. Но за Безжизнената не бях предизвикал достатъчно затъмнение, та още половин час се борихме под завивките, което беше много възбуждащо, но и много досадно за един нетърпелив, обсебен от либидото си мъж.

Както и да е, най-накрая всички прегради и дрехи паднаха и аз се заех да покажа на жената под мене, че си е струвало приключението под юргана. Бая време ú доказвах разни неща, но се оказа, че това наглед невзрачно и непривлекателно женско тяло крие огромна страст, може би натрупана от дълъг период на въздържание, та без да искам свалих тапата на вулкан, който изригна и направо ме помете. Наложи се да вложа всичките си сили и цялата си енергия, за да мога малко от малко да се справя със сексуалната буря, в чието око така непредпазливо се бях наврял. Да не говоря, че когато най-после нещата се поуспокоиха, бях изцеден и телесно, и емоционално. А жената до мене пък получи огромен прилив на енергия и приказливост и в тъмнината ми разказа целия си живот и както тя твърдеше до края на връзката ни, направила го с пълни подробности. 

Знам, че няма по ненадеждна литература от мемоарите, в които всеки се представя в най-добра светлина на фона на другите, затова не хванах вяра на нейния разказ – за нещастна любов, провален поради нея живот, върху който се стоварили и други беди – рано починали родители, подлост на роднини, безочие на други познати и непознати мъже и жени и какво ли още не. Побързах да прекратя тези излияния с още един сексуален сеанс, който премина по същия начин бурно и неподозирано страстно. Аз само поех инициативата за него, но всъщност основното действащо лице беше новата ми партньорка, която свърши сред викове и стонове, каквито не знам как се описват. Някакви подобни звуци издават само бедните прасета, когато усетят ножа в гърлото си, но в случая аз си служех със съвсем друг инструмент и нямах никакво намерение да наранявам или да постъпвам лошо с жената. Следобедът за мен мина крайно изтощително, а Безжизнената си прекара много добре, поне според нейните думи.

В традиционното мислене жената-вещица събужда страх с вярването, че нейната незадоволена сексуалност може да се превърне в енергия с непредвидими и неподвластни на контрол магически функции. (Не дай си, Боже, да налетите на такава. Курварлъкът е най-малкото, което ще ви сервира...) Тя е силно трансгресивна фигура - с недвусмислено изразени мъжки качества - да си спомним как яха метлата в руските приказки, а понякога може да има мустаци... (Последното въобще не е толкова рядко явление сред жените.)

Е, вече имах две завоевания от набелязаните три и това беше голям успех. Прашките на Глупачката падаха където и когато пожелаех, а гащите на Безжизнената свалях на тъмно, но и в двата случая постигнах целта си. Междувременно и двете ме занимаваха чат-пат със своите проблеми, но аз ги слушах едва-едва, докато се настройвах за следващия сеанс. Вероятно честите ни сношения създаваха и у двете впечатлението, че те се справят отлично с битието си и освен редовното им обладаване, не се налагаше да правя почти нищо, за да се чувстват те поне спокойни. Щастливи не ми се иска да казвам, защото това е твърде възвишено състояние на духа, което аз не познавам в земния си път, ако става дума за мене, а в отвъдния - съвсем не съм сигурен, че ще постигна. 

Въпросът, който ме занимаваше извън редовния секс с моите две нови завоевания беше проточилото се ухажване на Пухкавата. Според едно изследване върху късното средновековие възрастната вдовица, на границата между сексуалността и смъртта, нерядко е придобивала значителна власт в социалните отношения, но в същото време фигурата й се използвала като прототип на идеята за вампира, вещицата и канибала. Докато еротичното тяло на младата самодива все пак може да бъде повлияно, символично манипулирано чрез силата на сексуалния или репродуктивния инстинкт (нейните опити да се подчини на юнака и дори да се задоми според народните песни), то "изсъхналата" жена обладава знания, които се простират отвъд рационалните категории на съзнанието. 

Без съмнение Пухкавата имаше много знания за отношенията между мъжете и жените, както и за секса, но опряна на тях ми въртеше номера хем да провери докъде съм захапал въдицата, хем да ме оплете напълно в мрежата си и да ме изпържи в тигана без масло и подправки. Срещнахме се няколко пъти. Стигнахме до фазата на целувки за изпроводяк и недвусмислени опипвания тук и там, но повече – не... Но аз не бързах. Вече си имах две любовници, а за третата можех да почакам. Вече усилено практикувах сексуалната магия и успехът ми даваше основания да вярвам, че Пухкавата скоро ще ме покани в своето легло, каквито и номера да й хрумнеха по отношение на моята скромна особа.

Във фолкора на всички славянски народи съществува един общ мотив, според който юнакът се бори с вилата. Понякога той побеждава и тогава мъжествено изважда нейните "църне очи". (Абе глупости! Какви очи, какви пет лева? Съвсем друга работа извадих аз, когато Пухкавата ме пусна в спалнята си, но това не стана нито лесно, нито бързо.) Друга работа е, ако говорим за висшето изкуство да омаеш една жена до там, че тя да изгуби ума и дума от любов и наистина да не вижда нищо освен тебе - обектът на вечната, истинската любов. Но колцина сме тези, които можем да постигнем такова нещо. Под път и над път се срещат само аматьори.

Друг път тя (вилата де) надделява и прибира неговите очи (на баламурника), заедно с очите на вълка и на коня, които са му помагали. Не разбирам за какъв кон и вълк става дума, просто му задига накрая парите и имуществото, но за очите е ясно. Когато се влюби, човек загубва не само очите си, но още ума и дума, както гласи народната поговорка. Човек може да си помисли, че вилата има навик да трупа подобни трофеи. Не само тя, ами всяка жена си има малко съкровище, но не е там, където мъжете си мислят. 

Ами точно това ни разказват украинските народни приказки. У дома си вещицата пази шест кутии, пълни догоре с очи. Очите вероятно са важен метафоричен еквивалент на човешката сила (точно така) и по тази причина са станали приоритетен обект на експроприиране, размяна и усвояване в символичната икономия. За митичното мислене слепотата винаги означава някакъв вид обезсиленост (ами да, ставаш мъж под чехъл), лишеност или ограбеност (оттук и психоанализата я вижда като символична кастрация, т. е. като реализация на страха от "най-голямата" загуба). Като оставим настрана разните тинтири-минтири и големите думи, всяка една от моите познати пазеше някъде в сърцето, което по принцип може да побере къде повече от някакви си половин дузина кутии, спомен за всяко едно от своите любовни завоевания т.е. за очите на нещастниците, които беше успяла, макар и не за дълго да извади. Но това съвсем не означаваше, че те някога щяха да ми позволят да надзърна в тези кутии. А да не си мисли някой, че пък бях готов да разсекретя своите?

Най-накрая хванах на тясно Пухкавата. Макар и нахално се самопоканих у тях веднъж и я натиснах върху кухненския диван в полумрака на една лятна вечер, като й обещах вечна любов, преданост и нежност, грижа и поддръжка, а и всичко останало, което ми мина през ума, докато ръцете и устните ми изследваха всичко нейно, до което се доберяха. Най-накрая я хванах здраво и я пренесох в спалнята, където всички огнища на съпротивата бяха загасени и се разгоряха пламъците на сексуалната магия. Биваше си ги!...

Всъщност реализирах напълно своите желания и се заех на първо време с усилено практикуване на сексуални практики, произволно прибягвайки до всяка една от трите ми спътници, които естествено не подозираха за съществуването на магическия четириъгълник, който бях начертал и реализирал така умело. (Да се разберем на това място, че моите разбирания и анализи за сексуалната магия нямат нищо общо с разпространените теории за нея. Просто си имах три партньорки и ги любех до премала, като с всяка една от тях преживяхме поредица от психологически превъплащения, които ни оставяха без дъх.) Хубаво си прекарвах. Най-после постигнах хармония между претенциите си и реалността, което според социологията на личността гарантира високо самочувствие и увереност в личния успех. И това ако не е една рядко срещана в наше време магия, здраве му кажи...

Но нали сте чували, че най-лесно е да вземеш властта в една държава. После идва по-трудното – да я задържиш. Така и аз постигнах мераците си, но двусмисленото, че и трисмисленото положение, в което се бях насадил, трябваше да се удължи по възможност най-дълго. А на всичкото отгоре високото самочувствие започва да поражда по-големи амбиции и претенции. Така с времето реализираните желания започнаха да избледняват и да изглеждат недостатъчни, делнични и досадни. С една дума, започнах да се оглеждам за още вещици и за други сексуални магии. Трите ми бяха в кърпа вързани или поне така си мислех. Ядец!...

 Окултистките ритуали представляват най-стария архаичен опит на човечеството да събуди духовния си потенциал и да поеме пътя си в търсене на тайнствените тъмни сили. Лично аз исках да разбера къде е предела на сексуалните ми желания и можене. Той явно надхвърляше три партньорки. Психонавтите като мен са индивиди, които не се страхуват да експериментират с тъмни окултистки магически практики, без да се съобразяват с това дали тези практики се приемат с овации от обществото или не. Дремеше ми...

За някого сигурно бих изглеждал олицетворението на лицемерието, подлостта, използвачеството, неуважението към жената и приносител на всякакви отрицателни човешки качества, личност без капка обществен и индивидуален морал. Но няма да се залъгвам и ще кажа, че за други сигурно бях олицетворение на успеха, постигнат с голям тарикатлък. Не случайно според Любен Каравелов копривщенци с възхищение говорили за сина на Нено чорбаджи: „Голям чапкънин излезе, да е жив на майка си и баща си!” Ето защо бих се обзаложил, че 99,9 на сто от нещастниците, които се стряскат нощем от мокри сънища, просто биха ми завидели на постижението.

Но бях си го заслужил и се заех с въодушевено практикуване на сексуалната магия на три фронта. А пък и честно да си кажем, в такива моменти човек започва да вярва в добрите чувства, увлича се в страстта, сетивното, въображението и даже да си мисли, че е голям тарикат и магьосник, голям женкар, за да установи накрая, че и той на свой ред се е заплел в магьосническите мрежи на своите партньорки. Дано успее да ги забележи навреме, защото в противен случай е обречен. Нали си спомняте, че първата работа на една вещица е да ти вземе очите и да ги скрие на сигурно място. 

Абе здравата задълбах в теорията. На практика нещата бяха доста по-прости. Имах си три любовници и прекарвах приятни часове с по някоя от тях всеки ден от седмицата, което беше фантастично. Ако някъде има рай, аз бях си го създал със собствените си ум и сърце. В замяна трябваше да бъда само нежен, внимателен, учтив, страстен и любвеобилен. Нищо по-лесно от това. Но се появиха и първите пукнатини.

Много скоро моите приятелки взеха да предявяват и други претенции към мене. Само сексът, колкото и въодушевяващ и добър да беше, цитирам ги тук и трите, а не се хваля, не им стигаше. И трите започнаха да твърдят, че се влюбват все по-силно и по-силно, увличат се и макар заобиколно започнаха да ми споделят някакви планове за бъдещо съвместно съществуване под един покрив. Тъй като аз съм се интересувал винаги от старата и съвременната история на човечеството, знаех че принципът на мирното съвместно съществуване на двете враждебни социални – капиталистическата и социалистическата, системи беше изобретен от комунистическите теоретици. После целият свят разбра, че техните теории не струват грам пара. Същестуваваха си двете системи, защото се бяха натъпкали с ядрено оръжие до козирката и я някоя беше опитала да направи нещо на другата, я и двете биха се изпарили барабар с цялото човечество, планетата Земя, че и нещо от околния Космос.

Та мисълта ми е, че изпитвах основателни съмнения относно мирното съвместно съществуване между държавите и хората, особено в моя случай, когато от три места едновременно ми намекваха за брак. Така че известно време шикалкавих насам-нататък, но това е доказано непродуктивен метод за уреждане на отношения и не може да служи дълго.

Тогава се засилиха укорите, че тръгнаха и сълзи, а накрая като цяло работата отиваше на откровена кавга и всякакви смущаващи либидото упреци, сцени и двусмислени ритуали. Нямах никакво намерение да се обвързвам трайно нито с едната от моите вещици, но как да им го кажеш в очите, без да си понесеш последиците.

Най-интересното беше, че най-силният натиск към брачните окови ми беше упражнен от Глупачката, която първоначално беше най-далече от идеята за семейна общност. Навярно влязоха в сила чисто природни инстинкти, за които си мислим, че умеем да управляваме, а понякога и никога не разбираме, че те ни владеят цял живот. Пък и честно казано кой ще вземе доброволно да си окачи на врата подобно вятърничево същество, което нямаше секса за нищо, открито заявяваше, че не иска деца (подозирам, че и това беше някаква поза), а имаше и доста голям брой други бивши приятели, че и смущаващи планове за бъдещи. Но по силата на младостта и лекомислието, тя сериозно си мислеше, че е достатъчно да вирне крака (голям ихтибар, няма що) два-три пъти и с това да задължи някой мъж да се обвърже с нея за цял живот. Тя наистина смяташе, че целия свят е създаден за нейно удоволствие и само да си пожелае нещо, тутакси ще го получи. (Да й имам самочувствието.) Не знам, може и да се намират подобни нещастници, които за едно чукане да продадат душата си завинаги, но на мене такива магии не минаваха. След два-три гръмки скандала през разни интервали от време, когато ту се карахме, ту се сдобрявахме, при които тя сипеше укори към мене, а аз по принцип си мълчах, защото помня поговорката, че колкото повече говориш, толкова по-големи глупости може да наприказваш, последваха демонстративни наказателни акции, като нарочно устроени срещи, на които да мога да я видя примерно под ръка с някой задръстеняк, но не бях от тия, които могат да се впечатлят от подобни неща. Не забравяйте, че имах сексуална близост с още цели две вещици и емоционално не ми липсваше нищо. На всичкото отгоре се оглеждах усилено за нови обекти на любовни похождения и сексуални магии.

В края на краищата се случи очакваното. Глупачката съвсем се разсърди, нарече ме какъв ли не, даже не искам да си спомням точните думи и започна демонстративно да ме избягва, а когато случайността ни срещнеше на някоя улица, извръщаше главата си яростно настрани. На всичкото отгоре пусна грозния слух, че съм импотентен старец, който напразно я задиря. Виж това вече много ме засегна, та скоро успях да докажа еднократно на една нейна загоряла приятелка, че нямам нищо общо с импотентността, ами и нещо повече. Това донякъде парира лошите слухове, но не може да се отрече, че младата вещица прояви изобретателност и ми скрои добър номер в областта, в която се смятах за най-вещ. По-важното е обаче, че лесно се оттървах от рехавите магически мрежи на Глупачката. Имаше още много да учи тя, докато овладее напълно сексуалната магия и затова въобще не съжалявах за загубата. Каквото можах взех, каквото изпуснах, тя го взе. Квит сме и всеки тръгна по своя път.

Поуката от цялата история с младата Глупачка беше: „Не го лови любовната магия онзи, който не вярва в нея.” (Както искате, така си го обяснявайте!...)

След незначителните неприятности с момичето, което не беше напреднало във вещерския знаят толкова, колкото му се искаше, се поуспокоих и продължих да се занимавам с приложни сексуални заклинания в компанията на остатъка от триото, но много късно разбрах една неизбежна истина от живота, независимо дали се занимаваш с магии или не, а тя е, че няма никаква сигурност в битието и рано или късно настъпва промяна. От там и поговорката: „Това, което мишките правят, котката го разваля”. Някои виждат в тези промени намесата на Провидението или дори на Бога (Господи, прости ми, че напразно споменавам твоето име). Аз, чрез собствен опит, стигнах до доста разочароващото материалистическо заключение, а и много по-прозаичното, че всичко се дължи на сблъсъка на личните интереси. В случая бях заинтересован Пухкавата и Безжизнената да останат вечно мои любовници, обект на моите магии, а те от друга страна си крояха съвсем други планове по отношение на моята скромна и самонадеяна персона. В мен те съзираха също такъв обект на собствените им сексуални магии. Докато в края на краищата моите и техните немерения не се сблъскаха в нещото, което аз наричам „неизбежното и основното противоречие на сексуалната магия”, от което произлизат всички беди и разочарования между половете. 

Моите последователи трябва да знаят, че всичко започва миловидно и неангажиращо, най-често след бурен любовен акт и блажено отпускане, което обезоръжава жертвата и винаги я хващат неподготвена в най-важния момент, когато тябва да мисли, а и да бяга, бързо. Само наивен девственик не би повярвал на това предупреждение, а тези, които го пренебрегнат ще сърбат, понякога цял живот, попарата, която са надробили в някакъв миг на непредпазливо отпускане. Всеки един опитен в сексуалните магии вещер, знае това и взема мерки. Между другото неуспехът поражда в обектите, засегнати от подобни предохранителни действия, най-неподозирани реакции. От вечна привързаност до неистова ярост и жажда за отмъщение. Що литература е натракана само по този повод...

Но да караме по ред. Вече имах повод да спомена, че Пухкавата имаше най-голям опит в сексуалната магия, в някои отношения по-голям и от моя, а това беше опасно. Освен това тя нямаше намерение да изпуска изпречилия се на пътя й обект, който, гонейки своите си цели и намерения, свали в нейните крака слънцето и звездите, а на всичкото отгоре припали затихналата й сексуална мощ, която, както на мнозина е известно, се усилва с годините, а не обратното, както си мислят мнозина лаици по въпроса. Така че тя не се скъпеше и излъчваше страст, нежност, покорство, фантазия и всичко онова, което вещиците така добре владеят, за да вземат ума и думата на всеки самонадеян скапаняк, който се мисли, че представлява нещо. Дори аз, който уж бях наясно с нещата, усещах, че я харесвам от ден на ден повече, копнея за нея и за мига, когато отново ще се пъхнем в чаршафите и ще обладавам нейното бяло и меко, голо тяло, което ме караше да тръпна само като си го представех. В такъв момент можех да обещая какво ли не и да направя маса съдбоносни глупости, заради които други се бяха окайвали цял живот. Мислех си, че правя някакви магии на Пухкавата, но усещах, че тя взема надмощие и ме обвързва в магическия капан на любовта, секса и удоволствията, от който малцина, да не кажа никой, не се е спасил. Сложна ситуация...

Така следваха бурни сцени на въодушевяващ секс, нежности и пълно блаженство с периоди на ограничения. Тя си мислеше, че по този начин изостря у мене плътското влечение, което демонстрирах така щедро, но не знаеше, че аз действах и на другия фронт и когато тя беше сигурна, че място не мога да си намеря от надървяне, аз се разтоварвах в леглото на Безжизнената, която можеше да вземе здравето на всеки ленив мъжкар, който самонадеяно си вярваше, че като изработи криво-ляво един сеанс, може да се обърне на другата страна и да се наспи. Ами!...

Аз се забавлявах със заклинанията на Пухкавата, но тя явно усети, че сексуалните ограничения не дават добър резултат, а може би сметна, че това е по-дългия път до пълното ми обсебване и затова обърна другия край на тоягата. Както си лежахме веднъж в лениво блаженство, тя започна за пореден път да ми разказва за семейните си разочарования, за това колко съвременните мъже са несериозни и неспособни на трайни връзки, как само гледат да задоволят нагона си и после не се интересуват от жените и други такива, като че ли аз не бях представител на мъжкия пол, ами някакъв хермафродит. 

После започна да ме подпитва за пореден път оттук-оттам какво мисля за брака, за истинската любов, за единствената жена в живота и други подобни смехории. Отвърнах предпазливо, че съм за: брака, любовта, моногамията, редовния секс всеки ден, за равноправието на половете, но съм се напатил от използвачки и затова мога да поддържам постоянна връзка и без задължителен брак...

И това беше прието за пореден път за сведение, но след няколко дни разговора се повтори, после се потрети, което беше доста красноречиво. После тя ме попита не искам ли да поживея при нея известно време, защото се чувствала понякога самотна и неуверена и така нататък в този дух.

На това пък аз отвърнах, че не е хубаво да избързваме, защото и двамата сме преживели много разочарования и тъй, и тъй се разбираме много добре, да не насилваме нещата и да ги оставим да следват естествения си ход.

Докога – беше естественият следващ въпрос, на който успях да отвърна само, че времето ще покаже. След тези съдържателни и красноречиви разговори отново се заредиха дни на голяма близост и на дълги сексуални ограничения. Дремеше ми!...

Пухкавата имаше една единствена приятелка – невзрачна закръглена, самотна и незадоволена лелка, която се беше бая запуснала, което означаваше, че вече е престанала да се интересува от секса, но не защото не ú се искаше, както скоро разбрах, а защото просто нямаше кандидати. Тя често ме сварваше у Пухкавата, тъй като живееше в другия вход на същата кооперация и често прескачаше на гости у моята вещица. Разговоряхме си тримата на неангажиращи теми, въпреки че Пухкавата не пропускаше да отбележи и да демонстрира, че сме много, ама много близки, което караше гостенката в такива моменти да свежда срамежливо очи.

Веднъж останахме в стаята само двамата и тя взе, че под носа ми метна крак връз крак, при което ми показа всичко, което имаше под полата си, не че беше нещо кой знае колко впечатляващо. По-късно аз дискретно пуснах ръка към едрите бедра, което предизвика светкавици в очите й, от което разбрах, че на дамата й се иска толкова , че няма повече накъде. И понеже стана късно, изпратих я до другия вход, където я сграбчих здраво в прегръдките си и я нацелувах, опипах и намачках, както аз си знам. Накрая, когато беше избебеленчила очи от желание и нега, бръкнах и в нейните гащи, за да се убедя докъде е стигнала възбудата й, а ако не е достатъчна, да я усиля. Нямаше нужда. Тя изписка в ръцете ми и направо хукнахме към нейния апартамент, където минахме направо в спалнята и към най-активни сексуални заклинания, които траяха бая дълго. Наистина доста се беше поограничавала и въздържала напоследък тази жена. Естествено на другия ден продължихме, но този път тя се беше нагласила, доколкото беше могла, което не беше кой знае колко задължително, защото побързах да сваля всичките й одеяния и да я обладая гола голеничка в голямата спалня. Ето така получих още една възможност за по-широки сексуални магически упражнения.

Но те свършиха много скоро, защото двете с Пухкавата по някакъв начин обмениха информация за частните ми занимания с двете едновременно. А като резултат от два кратки и съдържателни скандала и едната, и другата вдигнаха ръце от мен, презряха ме и не искаха нито да ме видят, нито да ме чуят. Аз по принцип бях наясно, че не бива да имаш вземане-даване с жени, които са приятелки, роднини, колежки и други представители на ограничен кръг познати, защото в българските условия този род контакти се практикуват много често, но носят и най-много неприятности. По този повод баба ми казваше мъдро: „Вържи попа, за да е мирно селото!”

Така пропадна и връзката ми с Пухкавата, която ми отне най-много време за установяване на близост и най-малко за практически сексуални заклинания, но какво да се прави. Това беше част от необятното магическо пространство, в което по собствено желание се набутах и задължителната цена, която рано или късно трябваше да платя за всички допуснати грешки. Каквото и да си говоря сега, не ми стана приятно от това развитие на нещата, защото Пухкавата ми харесваше, бях увлечен, да не кажа влюбен в нея, което трябваше да покаже, че тя по-разбираше от любовните магии. А прекъсна връзката ни като с нож и повече нито я чух, нито я видях, въпреки, че се навъртах около жилището й. Колкото до нейната приятелка, нея срещах по-често, но тя тръсваше глава и се извръщаше настрани, когато минавах покрай нея. И да я пита човек от какво беше недоволна. Дали не знаеше за близките ни отношения с Пухкавата, дали не я налюбих така, както не знам дали някой друг е правил с нея? На всичкото отгоре да ми демонстрира някаква си изчанчена женска солидарност... Доколкото разбрах по-късно от случайни срещи и думи, с Пухкавата още били приятелки. Майната им и на двете!...

Изводът от приключението ми с Пухкавата беше прост: „Когато си размахваш оная работа насам-натам, гледай никой да не разбере!”

Така ми остана само Безжизнената. Сексът с нея беше изпитание, защото беше страстен и изтощителен, затова пък нямаше никакви ограничения и можех да го практикувам всеки ден. Сигурно мнозина ще се подсмихнат на това мое твърдение, мислейки го за чисто самохвалство, но трябва да кажа, че тази реакция е плод на най-люта завист, защото не са много тези, които са срещали подобен сексуален ураган, поне аз не бях. Но нали се имах за печен моряк и вещер, плувах из него надлъж и на шир, без много-много да се замислям.

Сега, да не остане някой с погрешно впечатление. Липсваха ми понякога и другите две вещици и без тях се чувствах някак непълноценен. Давах си сметка, че може би липсата не беше конкретно за Глупачката и Пухкавата, а просто и на други сексуални обекти. Абе свикнах с разнообразието и си мислех, че мога да му се наслаждавам дълго, може би много дълго, дори винаги. Наивник!... Но в редките дни на размисъл, а в още по-редките - на прозрения, бързах да потуша желанията си в обятията на Безжизнената, които много ми помагаха да гледам на света като на все още приятно място за обитаване.

Тя определено се беше поразхубавила, отделяше доста време за да се грижи за външния си вид и забеляза, че ú отделям много повече време и страст отпреди. Това наблюдение обаче я водеше към съвсем погрешните мисли, че по някакъв начин аз съм засилил нежните си чувства към нея и нямам нищо против те да минат на качествено нова плоскост. Нищо подобно! Бях се приютил при жената, в очакване на по-добри времена и се оглеждах непрекъснато за посоката, от която щеше да дойде промяната. Но тя закъсняваше...

Усещам за пореден път какви обидни неща, ще си помислят някои за мене, когато прочетат тези редове. В една такава връзка не може магията да не действа двустранно. Разбира се, че не бях съвсем безразличен към Безжизнената. Жената ми отдаваше цялото си сърце, душа и тяло и това не можеше да не предизвика у мен поне мъничко благодарност. Имаше моменти, когато искрено си вярвах, че я харесвам, даже я обичам, че бих могъл доста дълго да изкарам заедно с нея. При това изпитвах силно сексуално желание, въпреки че тя не беше първа красавица, но компенсираше с огнена страст, а и с техники, за които само бях чел по книгите и гледал по телевизята. Често се чудех кога е успяла да ги придобие, като се имат предвид разказите й за самотен и нещастен живот. Както и да е!...

Познавах вещици, които твърдяха, че е изключено някога да встъпят в брак и това беше естествено, ако наистина бяха от вещерската порода, но бедата беше там, че някои само си мислеха, че принадлежат към нея, а всъщност си бяха само обикновени момичета, които искаха да се правят на инересни. Това обяснява и простия факт, че повечето нормални хора гледат на приказките за магии като на вид лудост или по-лошо – като на някакво шантаво зрелище. Ако всички, които твърдяха, че са магьосници, наистина съществуваха, вярвайте ми светът щеше да бъде доста опасно и неприятно място. И слава богу, че много бяха звани и малцина призвани за магията във всичките й разновидности.

Безжизнената за жалост беше от истинските вещици и владеше сексуалната магия до там, че независимо от не съвсем привлекателната си физика можеше да оплете мнозина и тя накрая започна да съзнава това. Не съм сигурен – може и винаги да го е знаела и да е решила за мен просто да изиграе поредния театър на невзрачното, нещастно момиче, което кипи от страсти и чувства, но светът се отнася толкова несправедливо към него, че го игнорира отвсякъде. И ето, появявам се аз като спасител и щедро получавам всичко прекрасно, което момичето притежава. За благодарност обаче има малко и незначително изискване, трябва да бъда обвързан и верен, докато момичето реши, че съм му нужен, а после – „нека бъдем просто приятели”!... 

Знам, че всички мои последователи неведнъж са попадали в този вещерски капан и после горчиво са съжалявали за последиците и затова моят съвет е: като правите секс, отваряйте широко очи, а не се оставяйте да ви повлече глупостта. Помните ли приказката за библейския Йосиф? Той седем години пасъл козите на бащата на възлюблената си Рахил и когато срокът изтекъл, се приготвил за първата брачна нощ. След седем години въздържание, онанизъм и содомия нашият балък влязъл в тъмната спалня и напапунчил здраво предполагаемата си любима. Постарал се поред седем пъти да я оноди, по веднъж за всяка от нещастните си, отрудени седем години на козар. Само че в тъмното му пробутали сестрата на Рахил – Лия и той ще, не ще, трябвало да вземе нея за първа съпруга. Чак след още седем години аргатуване той най-после успял да се докопа и до Рахил.
Поуката е, че и в секса трябва да си отваряш очите на четири в този лъжовен свят, защото иначе прецаканият ще си ти. Затова мразя да правя секс на тъмно. Твърдя уверено, че единствено сексуалните магии изискват светлина и всякакви тинтири-минтири на тази тема са от лукава го.

Така погрешните мисли на Безжизнетата за моето постоянство в секса я доведоха до нелогичната идея, че аз и тя сме някаква общност и трябва просто да заживеем заедно и естествено – щастливо. Но на мен и през ум не ми минаваха толкова смели планове. Гледах с четири очи да привлека някой нов обект за сексуални магии и идеята за трайното обвързване съвсем не ме привличаше. И се тръгна по познатия път на скандали, сълзи и горчиви упреци, преминаващи към обидни квалификации, жестоки оценки, докато ми писна и се отеглих... Да, да, тръгнах си просто по английски, както е писал поетът. Абе да не съм се намерил на улицата, си казах, та да се оставя на някаква си тъпачка да ме хули и определя както си иска. Както бях принц-спасител, така се превърнах в последният скапан измекяр във вселената, направо космически боклук...

Третата поука от моите вещерски сексуални занимания беше: „Който се плаши от мечки, не ходи в гората!”

На всичкото отгоре след толкова много тъмна магическа енергия и черни заклинания, се чувствах така изтощен духовно и физически, че минаха месеци, докато се възстанови нормалното ми сексуално влечение и помисли. Затова предупреждавам, колкото и закоравял магьосник да се мислиш, не може да се занимаваш с тъмната сила и да се отървеш безнаказано. Всеки от магическите обекти, с които имаш вземане-даване, все по нещо ти открадва и от теб зависи до какво опустошение ще се докараш. 

И странно-нещо, въпреки че мина доста време от разигралите се събития, продължават да ме спохождат в спомени и сънища, с което искат да ми покажат, че не съм се отървал от магическите мрежи, които сам плетох и разплитах. Питах се защо трите ми магьосници накрая така неистово искаха да станат съпруги и в името на този природен и най-вече обществен нагон зарязаха цялата магия и се хвърлиха да ме преследват отчаяно с всички средства -конвенционални и езотерични, само и само да свържат живота си с мен. Мимолетно се изкушавах от мисълта, че може би съм велик магьосник и владея някаква сила, която всички усещаха в мен и която ги привличаше. Но вроденият ми скептицизъм ме приземява и ми нашепва, че няма нищо подобно. Просто всяка жена, колкото и голяма магьосница да е, каквито и сили да владее, не може да надмогне изначалния природен закон, на който се подчинява всичко живо на планетата. Само нещастие за мен е било, че им се изпречих на пътя, когато всяка една от тях си беше въобразила, че бие последният звънец за влака, който щеше безвъзвратно да замине...

Понякога съжалявам за пропуснатото и за възможностите, които не оцених във всяка една от тези връзки, понякога не, но нито веднъж не съм мислил, че активното време за сексуални магии, в което попаднах по своя воля и съвсем съзнателно, е било смисълът и целта на моя живот. Но това разбрах по-късно. Излишно е да казвам, че прекратих активните си многопосочни опити и проучвания в тази сфера, не се обвързвах вече с повече от една магьосница, а накрая намерих и единствената, с която да прекарам остатъка от живота си, освободен от онова напрегнато и изцеждащо усилие да тъка на няколко любовни стана, като тъкачка-многомашинничка от времето на соца... Вярвайте ми, не си струваше усилията. А и не ми пука, ако не повярвате. Нали всеки сам трябва да преживее нещо, за да се убеди дали си е заслужавало...

А генералният извод от цялата история, която така безкористно споделих с евентуалните си читатели и последователи е, че теорията за магиите не струва и пукната пара, а практиката често излиза през носа... Но това може да се разбере едва на определено интелектуално равнище, за постигането на което се плаща. Дерзайте!...


Михаил МИХАЙЛОВ