– Трябва да го махнеш, мама. Стара си, срамота е. Имаш си дете, то да нямаше, айде как да е. Ама така срамота е, от децата е срамота. Как ще кажеш на Криси? Вие го побъркахте това дете. Андрей се взима, оставя, ти тоя един път го остави, сега пък бебе, побъркахте детето.

– Детето е на 23 и си има собствен живот.

– Абе объркахте му живота на детето. Гледа вас с баща му с това оставяне и на и то се остави. То какво е видяло, че да прави друго.

– Добре, мамо, аз съм виновна.

Майка ми ме погледна:

– Трябва да го махнеш, Алекс. Тоя мъж не е за тебе, няма да се доимате пак. Какво ще правиш като те остави, остаряваш, не си здрава вече, как ще го гледаш това дете? И аз не мога да ти помагам, едвам мене си гледам. И не си здрава, ще се разбиеш напълно с това раждане. Изтървали сте се, станало, махай го докато е рано и толкова.

Разправяхме се от час и почваше да ми омръзва. Бяхме решили да не казваме на никого поне докато не почне да ми личи, но майка ми се притесни че съм болна и сметнах, че е по-важно да я успокоя. Бяхме на имен ден на баща ми и аз отказах да пия и да ям половината неща. Отгоре на всичко Борил пърхаше наоколо ми като пеперудка и през 2 минути ме питаше как съм. В крайна сметка майка ми ме викна в кухнята и полуразревана ме попита рак ли са ми открили. Едната ми братовчедка само преди година беше диагностицирана с рак на гърдата и тя си беше помислила това. И аз и казах, че съм бременна.

– Няма да го махна, мамо. И не е станало случайно, искахме го и си го направихме планирано.

Майка ми ме изгледа сякаш съм напълно полудяла, пое си въздух и пак завъртя плочата от начало. Накрая наистина ми омръзна и едва устисках да приберем след гостите и да си тръгнем. Борил се беше напил и в таксито му дръпнах такъв скандал заради това, че шофьора на няколко пъти се обръща да го гледа съчувствено. Накрая на него му писна, озвери ми се и се прибрахме скарани. Ако всичко щеше да продължава така, по-добре наистина да направех аборт. Майка ми беше права за едно, вероятността да се доимаме с Борил беше много малка. Той искаше само да си прави кефа и за нищо не му пукаше. Изрично му бях казала да не се налива точно тая вечер и разбира се се беше напил.

Седмица по-късно седях на верандата и гледах звездите, нямаше луна и те светеха много ярко. Борил дойде при мен:

– Защо не спиш?

– Наспах се.

– В три през нощта? Пак ли? Какво става?

– Нищо, просто се наспах.

Той седна до мене:

– Както се наспиваше едно време?

Не казах нищо и той хвана ръката ми:

– Риска е само един процент, Алекс. Говорих с лекаря, едно на сто, това е нищо.

– Не е нищо, ако е твоето дете, Бори. Тогава статистиката не те топли, ако ще да е едно на трилион.

– Всичко ще е наред. Дори и не дай боже да се случи, ще намеря пари и най-добрите клиники, ако има усложнения, всичко. Ще се справим. Но знам, че всичко ще е наред. Усещам го. Усещах същото за Галя. Гарантирам ти, че всичко ще е наред. Ще питам дали не можеш да направиш амниоцентезата¹ по-рано, за да видиш че няма за какво да се притесняваш.

Поклатих глава:

– Въобще няма да я правя. Ако объркат нещо може да предизвикат спонтанен аборт.

– Доктора каза...

– Зарежи докторите, Бори. Те са уморили повече хора от всички болести взети заедно. Мама беше права, стари сме за дете. Ако е болно, ще има нужда от грижи цял живот. Кой ще се грижи за него, ние като си отидем, Бори? Ще свърши в някой дом.

Борил ме прегърна:

– Стига, Алекс. Твоето стана точно като приказката за нероден Пенчо. То болно, ние умрели, остава да решиш, че и зомбитата ще нападат света и да идем да се гръмнем още сега. Ако пък е здраво и ние живеем като дядо ми до 98, тогава к'во прайм? Хайде, идвай че ще настинеш накрая и наистина ще го разболееш.

Аз обаче не помръднах и той се изправи, после неочаквано ме взе на ръце. Вкопчих се във врата му:

– Пусни ме, ще ме изтървеш!

– Няма, стой мирна. И само да си посмяла после да кажеш, че не те нося на ръце цял живот.

Е, за цял живот не знам, но нея вечер наистина ме занесе на ръце до спалнята и после цяла нощ се мъчи да ме успокои. Накрая му се получи, обеща ми да живее поне до 98. Имах нужда от малко хумор, никога в живота си не се бях страхувала така от бъдещето.

____________________________________________________________________________

1 - амниоцентезата е медицинско изследване с което се установява дали плода страда от генетични аномалии, като синдром на Даун и други