14 мин за четене
– Виж ни, бабо.
Взрях се в телефона. Боже, тоя човек беше луд.
– Ако изстине ще те убия, Бориле.
– То е 20 градуса, как ще изстине. И е облечен. Екипчето е върху дрехите.
– Къде е Светла?
– Тука е.
Той завъртя телефона и тя ми махна. Беше я накарал да го играе фотограф. Въздъхнах, горкото момиче, определено не и беше лесно с тоя свекър. Дари бягаше около тях по тревата. Беше облякъл и нея и малкия Бори с футболни екипи и ги беше завел на стадиона да ги снима. Кой нормален човек правеше това с двумесечно бебе и въобще откъде беше намерил екип за бебе... Когато Дари беше бебе поне се беше ограничил само да и мъкне дрънкалки с формата на футболни топки, с малкия Бори явно щеше да е по-зле.
– Прибирайте се и остави Светла да си почине. Престани да я караш да ходите насам-натам, момичето и без тебе е уморено.
Светла надникна към телефона:
– Няма нищо, мамо. То е рано още и времето е много приятно.
Погледнах Борил:
– Прибирайте се. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse