Случи се този четвъртък, в Дома на дейците на културата – Ловеч.
Стоеше пред мен – възрастен мъж, скромно облечен. В едната си ръка стискаше пет лева, в другата – моята книга. Искаше автограф. Каза ми думи, след които аз се изправих, хванах го за ръка и го поведох.
Първо се отбихме до паметника на Тодор Матеев – Ковача, на Тотина поляна. Знаеше за трагичната смърт на този новоселски Балканджи Йово – как са го рязали къс по къс. Съсекли му ръцете, изболи му очите, да каже на кого е ковал саби. А той все повтарял: „Не мога, клетва съм дал.” Отрязали му главата и го направили безсмъртен.
– Децата сега редовно оставят тук свежи цветя.
– Виждам – прошепна, с едната ръка изтри сълзите си, с другата погали барелефа на Ковача.
После отидохме в Девическия манастир „Света Троица”. На двора екскурзоводката и две бабички плевяха и прекопаваха цветята.
– Монахини отдавна няма, но жените от квартала не оставят гробовете на посечените и изгорени в манастира да буренясат.
– Виждам!
Влязохме в черквата ...