Винаги ще те обичам - седма част

 

Изминаха няколко седмици след раздялата и с Виктория. Всяка вечер от тогава Алекс сънуваше целувката м/у Вики и идиота, който и беше отнел любовта. Всяка сутрин тя се будеше разплакана. Алекс сега живееше при Мартин, който се грижеше за нея.  Виктория беше мрачна, не се интересуваше от нищо, не ходеше на училище, не говореше с приятелите си. Беше се изолирала от света и нищо не я интересуваше. Изминаха още дълги месеци на болка и отчаяние. Беше март месец. През този месец Алекс имаше рожден ден и Вики знаеше много добре това. Тя разбра къде живее Алекс сега и реши, че ще отиде да я види на рождения й ден. Беше 10 март, имаше още 4 дена до рождения ден на бифшата и приятелка и тя реши, че ще отиде да и купи подарък. След 2 дни усърдно търсене Вики се озова в една бижутерия, там поръча сребърна гривна на която бяха гравирани думите "Винаги ще те обичам" !!! Дойде 14 март, тази година се падаше събота. Беше към 22:00 часа и Вики реши, че ще тръгва към къщата където сега живееше Алекс. Момичето тръгна имаше още 2 преки преди да пристигне пред къщата. В глава си разиграваше най-различни сцени на това, което предстоеше да се случи. Изведнъж размисъла и бе нарушен. Някой подсвирна след нея, но тя беше свикнала и не обърна внимание. Чуха се викове. - Хей сладурано, къде отиваш?! Друг глас също заехтя! - Ей малката ела да ми направиш една свирка! Вики се изплаши и забърза крачка. Тъкмо когато реши, че се е отървала от натрапниците някой я сграбчи и запуши остата й. - Хей малката, ела тук да се поопознаем! Вики беше много изплашена и се дърпаше. - Пуснете ме, моля ви.. пуснете ме! - крещеше момичето. - Млъквай кучко! Един от нападателите удари Вики през лицето и тя се свлече на земята. - Сега ще те научим лигло. Те бяха трима, а тя сама.. нямаше кой да и помогне. Един от мъжете си разкопча колана на дънките. След около 3 часа телефона на Алекс звънна. - Ало? - озадъчено каза тя! - Добър вечер, търсим Александра Димитрова? - На телефона е, какво обичате? - Обаждаме се от болница Света Ана, преди половин час приехме едно момиче  - Виктория Александрова, познавате ли я? Гласа на Алекс се разтрепери.. - Да, познавам я, какво е станало? - каза притеснено тя! - Вашата приятелка е била пребита и изнасилена и в момента е в кома!!! Когато чу това на Алекс и причерня, това беше най-ужасното нещо, което можеше да се случи. " Най- хубавия" подарък за рождения и ден!!!!

Изминаха няколко седмици след раздялата и с Виктория. Всяка вечер от тогава Алекс сънуваше целувката между Вики и идиота, който ù беше отнел любовта. Всяка сутрин тя се будеше разплакана. Алекс сега живееше при Мартин, който се грижеше за нея. 

Виктория беше мрачна, не се интересуваше от нищо, не ходеше на училище, не говореше с приятелите си. Беше се изолирала от света и нищо не я интересуваше.

Изминаха още дълги месеци на болка и отчаяние. Беше март месец. През този месец Алекс имаше рожден ден и Вики знаеше много добре това. Тя разбра къде живее Алекс сега и реши, че ще отиде да я види на рождения ù ден. Беше 10 март, имаше още 4 дена до рождения ден на бившата ù приятелка и тя реши, че ще отиде да ù купи подарък.

След 2 дни усърдно търсене Вики се озова в една бижутерия, там поръча сребърна гривна, на която бяха гравирани думите "Винаги ще те обичам"!!!

Дойде 14 март, тази година се падаше събота. Беше към 22:00 часа и Вики реши, че ще тръгва към къщата, където сега живееше Алекс.

Момичето тръгна, имаше още 2 преки, преди да пристигне пред къщата. В главата си разиграваше най-различни сцени на това, което предстоеше да се случи. Изведнъж размисълът  ù  бе нарушен. Някой подсвирна след нея, но тя беше свикнала и не обърна внимание. Чуха се викове.

- Хей, сладурано, къде отиваш?!

Друг глас също заехтя!

- Ей, малката, ела да ми направиш една свирка!

Вики се изплаши и забърза крачка. Тъкмо когато реши, че се е отървала от натрапниците, някой я сграбчи и запуши устата  ù .

- Хей, малката, ела тук да се поопознаем!

Вики беше много изплашена и се дърпаше.

- Пуснете ме, моля ви... пуснете ме! - крещеше момичето.

- Млъквай, кучко! Един от нападателите удари Вики през лицето и тя се свлече на земята.

- Сега ще те научим, лигло.

Те бяха трима, а тя сама... нямаше кой да ù помогне. Един от мъжете си разкопча колана на дънките.

 

След около 3 часа телефонът на Алекс звънна.

- Ало? - озадачено каза тя!

- Добър вечер, търсим Александра Димитрова?

- На телефона е, какво обичате?

- Обаждаме се от болница Света Ана, преди половин час приехме едно момиче  - Виктория Александрова, познавате ли я?

Гласът на Алекс се разтрепери...

- Да, познавам я, какво е станало? - каза притеснено тя!

- Вашата приятелка е била пребита и изнасилена и в момента е в кома!!!

Когато чу това, на Алекс ù причерня, това беше най-ужасното нещо, което можеше да се случи. "Най-хубавият" подарък за рождения ù ден!!!