Процесът на съзряване е доста сложен, динамичен и малко опасен. При всеки е различен, но винаги е свързан с неочаквани хрумвания, страсти и съчетания от възторзи и неволи. За 12-тия си рожден ден Мария си беше поканила приятелки на дневно парти. По някое време майка ù трябваше да отиде до сладкарницата и да донесе поръчаната торта. По-късно щяхме да си дойдем аз и сестра ù, а вечерта се очакваха и други гости.

     Прибирам се нормално вечерта от работа, а вкъщи - тишина. Няма никакви емоции, не върви нещо веселбата. Двете дами – седят самички в хола и не си говорят, само се споглеждат. Ходи, че ги разбери. Чак по–късно на пресекулки ми разказаха какво се бе случило.

     Малките дяволчета да вземат да донесат бутилка бяло вино с намерение в краткия миг свобода (донасянето на тортата!) да изследват достоверна ли е притчата за горчивината на истинското вино. Да, но както винаги става - планът се провалил. Не намерили навреме тирбушон, нямали нужните умения за отваряне на такъв тип носител на течности. Най-кофти в случая било, че поставеното отцепление много скоро доложило за пристигането на тортата и нейната поръчителка.

     Тук събитията се развивили скоротечно - скъпоценната кехлибарена течност бива изсипана през прозореца (твърят, че дори не са я опитали), празната бутилка - сложена в ъгъла, при други като нея и бързо всички заели местата си зад масата. Веселина, нали си е нашенският Шерлок Холмс, надушила че има нещо във въздуха. Странното спокойствие в стаята и тънката ароматна миризма от открехнатия прозорец я предразположили към ефективни проучвателни действия. Малките дълго и упорито отричали, но когато тапата издайнически се белнала изпод радиатора, тайният замисъл бил разкрит. Лапнали набързо по едно парче торта и си плюли на петите.

     Останали само двете дами, в положението, в което ги заварих...

29.VII.2007 г.