18.10.2013 г., 11:25

Виното

770 0 1
1 мин за четене

 

Процесът на съзряване е доста сложен, динамичен и малко опасен. При всеки е различен, но винаги е свързан с неочаквани хрумвания, страсти и съчетания от възторзи и неволи. За 12-тия си рожден ден Мария си беше поканила приятелки на дневно парти. По някое време майка ù трябваше да отиде до сладкарницата и да донесе поръчаната торта. По-късно щяхме да си дойдем аз и сестра ù, а вечерта се очакваха и други гости.

     Прибирам се нормално вечерта от работа, а вкъщи - тишина. Няма никакви емоции, не върви нещо веселбата. Двете дами – седят самички в хола и не си говорят, само се споглеждат. Ходи, че ги разбери. Чак по–късно на пресекулки ми разказаха какво се бе случило.

     Малките дяволчета да вземат да донесат бутилка бяло вино с намерение в краткия миг свобода (донасянето на тортата!) да изследват достоверна ли е притчата за горчивината на истинското вино. Да, но както винаги става - планът се провалил. Не намерили навреме тирбушон, нямали нужните умения за отваряне на такъв тип носител на течности. Най-кофти в случая било, че поставеното отцепление много скоро доложило за пристигането на тортата и нейната поръчителка.

     Тук събитията се развивили скоротечно - скъпоценната кехлибарена течност бива изсипана през прозореца (твърят, че дори не са я опитали), празната бутилка - сложена в ъгъла, при други като нея и бързо всички заели местата си зад масата. Веселина, нали си е нашенският Шерлок Холмс, надушила че има нещо във въздуха. Странното спокойствие в стаята и тънката ароматна миризма от открехнатия прозорец я предразположили към ефективни проучвателни действия. Малките дълго и упорито отричали, но когато тапата издайнически се белнала изпод радиатора, тайният замисъл бил разкрит. Лапнали набързо по едно парче торта и си плюли на петите.

     Останали само двете дами, в положението, в което ги заварих...

 

29.VII.2007 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Динко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ах, как ги разбирате тези работи! а като ви чета работите - все търсите нещо... нищо: който търси - намира!
    колкото до малките, вече са на 2х12 и доста са нахитрели...

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...