Виновен съм...
Всичко се случи един следобед. Бях леко отегчен и реших да се разходя край реката... бавния танц на водата с речните камъни и музиката на птиците слят с шума на развени клонки от вятъра... прекрасен е - за миг докосваш самото съвършенство на природата.
Та вървях си аз небрежно наслаждавайки се на жужащите насекоми и пъстрите цветя, отправях поглед към небето, като за молитва – молитва за дъжд – надявайки се той да изчисти съзнанието ми. Много е приятно, когато си с чисто съзнание, просто вървиш и не мислиш за нищо... сякаш ти си целия свят и целия свят е в теб самия...
Е, не дойде дългоочаквания дъжд, поне не веднага... но там някъде, между разходката и примамливите завивки на леглото открих нещо по-прекрасно и от дъждът...
...две очи...
чисти,
измиващи
всяка
тъга...
По-късно пак срещнах тези пъстри очи, а и гласът никак не е за подценяване... прилича повече на музиката излизаща из под струните на цигулката на велик музикант, а не на обикновен глас на простосмъртен... Но ...