Легенда разказва, че в едно далечно кралство живял жесток и безмилостен крал, лошата му слава се носела надлъж и нашир. За жестокоста му дочула една фея и решила да се увери в хорските думи.
През една бурна, дъждовна нощ в кралството пристигнала дрипава старица, която помолила за подслон, но краля безмилостно заповядал да я изгонят. В мига, в който кралят изговорил тези думи, дрипавата старица се превърнала в красива фея. Тя решила да накаже краля за злините му като вкамени всички обитатели в замъка. Разбрал грешката си, кралят замолил за прошка и милост. Знаейки за добрините на принцесата, феята решила да промени своето проклятие,кралството ще бъде вкаменено сто години,но магията ще развали млад и красив момък с храбро сърце и чиста душа. Неговата безкористна любов ще спаси вкаменените онитатели само ако намери жива вода, с която да поръси камъка в който е затворена принцесата. 
През годините много храбри принцове се опитвали да достигнат прокълнатото кралство, но никой не се върнал от там, пристъпвайки в прокълнатите земи вмигом се превръщали в камък.
Минали много много години...
Един кралски син, чието кралство се намирало високо в планините дочул историите за омагьосания замък и решил да опита късмета си. Той тръгнал по широкия път да дири прокълнатите земи. 
По едно време навлязал в една чудна гора, всичко в нея блестяло като сребро-дървета,цветя,тревички, това била сребърната гора.
Изведнъж се появил цял отряд сребърни войничета, които го завели при своята господарка-Сребърната фея.
Принцът й разказал своята история, а добрата фея обещала да му помогне ако той открие нейната сребърна роза открадната от един великан. Той се съгласил,но преди да тръгне тя му дала торбичка със сребърен прашец. Вървял, вървял и стигнал до една огромна пещера, това било домът на великана. Мислийки как да го изведе от скривалището му, момъкът съзрял един кладенец, за да го изхитри той се престорил на много жаден и взел да се вайка. Великанът дочул врявата и излязъл навън. Момъкът го помолил да му изкара вода от кладенеца и глуповатия великан веднага се съгласил. Когато великанът се навел над кладенеца, момъкът извадил прашеца и поръсил векикана от глава до пети,в миг той се смалил до размера на феичките.Изплашен от малкия си ръст,великана избягал в гората.Принцът открил сребърната роза сред много скъпоценности, но взел само нея. Когато я отнесъл на Сребърната фея тя много се зарадвала от неговата почтенност, за нагрaда му подарила едно сребърно листо от розата с думите, че когато изпадне в беда то ще му помогне. 
Принцът продължил пътя си. По едно време навлязъл в друга по чудна гора, в нея всичко светило като слънцето. Това била златната гора, пазена от Златната фея. Подобно на сребърната гора се появил малък отряд от златни войничета, които го отвели при своята господарка. Момъкът й разправил своите премеждия,а тя обещала да му помогне само ако й донесе златното яйце скрито от нейната златна птичка.Той се съгласил и тръгнал да дири златната птица, неизвървял и половината на пътя си когато съгледал едно много високо дърво, чийто златен връх стигал до небето, там се намирало гнездото на златното птиче. Чудел се, маел се принцът как да се изкачи на дървото, тогава се сетил за сребърното листо. Извадил го от джоба си и го потъркал, в миг пред него се явили три сребърни войничета. Той им разказал за златното яйце и след миг то било в ръцете му.
Момъкът им благодарил от сърце и те изгубили както й сребърното листо. За благодарност златната фея му дала едно вълшебно огледало, чиято сила ще го предпази от вкаменяване. Момъкът продължил пътя си, не минало много време достигнал каменнта гора, но преди да престъпи в нея се сетил за вълшебното огледало. Извадил го и като гледал само в него успял да премине без да се вкамени. Най сетне достигнал прокълнатия замък, стените му били обрасли в храсталаци, недостъпни за човешки крак. Но когато той пристъпил напред храстите сами се отдръпнали и му направили път, минавайки по него момъкът виждал вкаменените обитатели, а между тях съзрял чудно красива девойка в плен на прокълнатия камък. От мига, в който я видял, принцът се влюбил в нея. Това била омагьосаната принцеса.Доближил се до нея и докоснал ръката и.В този миг чул гласа и.Тя много се зрадвала на момъка, който дошъл да я спаси от проклятието. Принцесата му казала, че за да я спаси ще е нужно да намери жива вода, пленен от красотата й той бил готов на всичко. Момъкът се сбогувал с нея като и обещал да се върне скоро. Тръгнал на път момъкът минал покрай една рекичка, на брега й видял една русалка изпаднала в беда. Той се доближил до нея и видял, че опашката и се била заплела в морските коренища, навел се й и помогнал. За благодарност тя му дала една люспа и му казала да я използва ако попадне в беда. Момъкът благодарил и тръгнал по пътя си, вървял вървял и стигнал до едно огромно кралство-това било кралството на триглавия змей. Когато пристъпил във владенията му, изведнъж се оказал заобиколен от войници. Те го завели при своя господар. Принцът разказал своите премеждий на змея и го помолил за стомничка жива вода. Змеят решил да изпита храброста на момъка поискал да му донесе една перла от морето, като му обещал поисканото от него. Момъкът се съгласил. Сетил се за люспата я извадил и потъркал, в миг се появила русалката. Той й разправил за перлата и не след дълго я притежавал. Змеят замаян от щастие позволил на момъка да си налее от живата вода. Принцът благодарил за добротата и си тръгнал. Завърнал се при своята любима, той поръсил камъка, в който била пленена и магията на часа се развалила. Замъкът оживял, възвърнал предишния си облик. Кралят бил неизмерно щастлив поучил се от своите грешки. В този миг се появила феята, която прокълнала замъка. Усмихната тя им пожелала щастие. Принцът поискал ръката на принцесата и вдигнали пищна сватба. 
И както казват в приказките заживели дълго и щастливо.


КРАЙ

Galita29

Мнения: 1

Регистрация: 25 януари 2021, 20:35