- Искам да изтеглите книгата ми от тираж! - Алекс се изправя рязко от стола си и стовари юмрук върху масата - Незабавно!
- Но ние още не сме издали книгата Ви! - възрази издателят, облечен в елегантен черен костюм с леко невписваща се тюркоазена вратовръзка с малки буквички по нея. - Още дори не сме я одобрили за печат...
- Именно! - извика още по-гръмогласно Алекс, а от устата му се разля въображаема пяна.
Навън беше слънчев пролетен следобед. Един от онези следобеди, които сякаш бяха създадени, само за да бъдат наблюдавани през прозореца от костюмирани снобари на средна възраст. Листата на дърветата тъкмо се чудеха зимното или лятното слънце прави кожата им по-секси за гъсениците и листните въшки, а самото слънце бе потънало в дълбок размисъл относно смисъла на съществуването си нощем, което резултираше в понижени емисии топлина. Две улични кучета се боричкаха до разпилян найлонов плик, пълен с отпадъци, и ако настоящото повествование беше излязло изпод пръстите на някой градски рома ...