Преди много изстреляни патрони, през девет засади в десета, в дън окопите тилилейски, живеело момиче командос – червена барета, под кодовото име "Червената шапчица". Един ден "Червената шапчица" получила нова мисия от своя старшина – майка на ротата, чиято цел била да достигне до отдалечен пост навътре в гората, където действала баба – ветеран в партизанската война, за която командването имало сведение, че е тежко ранена и спешно се нуждае от продоволствия и боеприпаси. Червената барета била инструктирана да се придвижи внимателно и незабелязано през вражеската територия, като избягва влизането в контакт с криещ се в гората диверсант, член на групировката "Сивите вълци", който действал самостоятелно като радикализиран вълк единак. "Червената шапчица" се натоварила с кошница патрони и гранати от първа необходимост и тръгнала по тайна пътека през планината, водеща до отдалечения пост на бабата. Въпреки че момичето се движело само нощем с прибежки и пропълзяване, замаскираният в храстите вълк единак я забелязал с уред за нощно виждане  и с GPS проследяващо устройство изчислил координатите на крайната точка в маршрута. Така сивият вълк поел стратегическата инициатива и атакувал по фланга ранената баба. Разпорил я с тактическия си нож и облякъл нейната униформа, чакайки в засада "Червената шапчица". Скоро тя пристигнала, но започнала разпит за идентифициране самоличността на бабата:

 – Бабо, защо са ти толкова големи ушите?!

– За да прихващам по-лесно радиочестотите на вражеските станции!

– Бабо, защо са ти толкова големи очите?!

– Така изглеждат, откакто на една мисия разбрах, че съм настъпила по невнимание противопехотна мина!

– Бабо, защо са ти толкова големи ръцете?!

– И ти бутай танка всеки път, когато не иска да запали, пък да ти видя ръцете тогава!

– Бабо, защо са ти толкова големи зъбите?!

– Защото това не са зъби, а щурмови щикове! – казал диверсантът и атакувал червената барета. Започнал ръкопашен бой, в който единакът използвал изненадата като тактическо предимство в разгръщането на офанзивата си по целия фронт. "Червената шапчица" понесла сериозни загуби на жива сила, защитата ѝ се огънала по фланговете и скоро капитулирала. Добре, че наблизо минавал ловецът на глави, който отдавна издирвал вълка единак. Точно, когато той прегрупирал силите си, изморен и опиянен от лесно постигнатата победа, ловецът му открил втори фронт в дълбокия тил на отбраната, откъдето той най-малко очаквал контраофанзивен удар. Блицкриг стратегията на ловеца сработила максимално ефективно и съпротивата на вълка била по-бързо сломена и от тази на руснаците в началото на плана "Барбароса". "Червената шапчица" била тържествено освободена и по всички фронтове заживели щастливо!!!