5 dic 2010, 22:35

Вой 

  Prosa » Relatos
770 0 2
8 мин за четене
Снегът превръщаше цялата долина в еднообразно бяло поле. На някои места имаше ниски храсти, оголели през зимата до грозно стърчащи чукани, но сега и те бяха затрупани и превърнали се в малки снежни купчини.
Снежната виелица завари пътника точно насред нищото. Вятъра го блъсна грубо и силно в гърба и той падна в меките обятия насреща. Опита се да стане, но не можа - силите му бяха изчерпани от прехода и мускулите изневериха на заповедта на мисълта.
Човекът загреба с ръце и пое на четирите си крайника към нахвърлящия се насреща му северен вятър. Знаеше, че ако не успее да се изправи и не намери скоро подслон, краят на пътя му е смъртоносно близък.
Надяваше се някъде в полето да открие бор или ела, под клоните на които да се скрие и изчака краят на бурята. Но не виждаше нищо пред себе си, съвсем нищо и просто слепешката пълзеше напред, повтаряйки си, че не трябва да спира.
* * * * *
На три хиляди мили от долината, в един топъл дом край брега на голямото езеро, едно куче от северна порода ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГФСтоилов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??