ГЛАВА ДЕСЕТА: РОДУЕЛ
Родуел. Това беше място, което изглежда беше претърпяло някакво ужасно нещастие, последиците от което и най-изкусното перо, и най-цветистият език не биха били в състояние да опишат. Усещането за пустота и безнадеждност лъхаше отвсякъде. Навред си личаха следите от разрушенията. Изтръгнати и полусъборени портативни съобщителни кули, картечни гнезда, превърнати в купища шлака, разкривени и изтърбушени - с повече дупки и от пчелна пита, а на местата, където се предполагаше, че трябваше да бъдат войнишките отделения, зееха огромни кратери с дълбочина над пет метра. Тук-там вятърът, който духаше, караше да се търкалят по повърхността редица боклуци и отломки. Безжизнени тела на войници с изписан предсмъртен ужас на лицата лежаха проснати и непотребни за никого. Истинско мъртвило. Сякаш нечия опитна ръка се бе опитала не просто да унищожи, а направо да изтрие от лицето на Зегандария тази човешка обител веднъж и завинаги. Това на практика оставаше Северния фронт на Убунде ...