ВОТ НА ДОВЕРИЕ - 3

(как се избира жена)

Дойде и моят ред да си избирам жена. Такива постъпки се правят, разбира се, когато поузреят в главата ти съответни представи. И така, отивам в шестия подред клуб за запознанства. Напекло ме е едно южно юлско слънце, пък ме брули и вятър със скорост 70 км/ч.

Та ще се запознаваме, нали. Гледам ги булките като едно общо цяло, накипрени, стегнати, лъскави. Обаче нещо в сърцето ми подсказва - ей, там - онази ще е.

Какво трябва, за да се решиш да й предложиш брак. Най-напред  трябва да е "народна". Ами тя тази си е от Южна Италия, ама дълбоко немско говоряща. По-народно от това - здраве да е. Външен вид - перфектен: Черни коси, страничен остър поглед открива достолепна осанка, ще и отиват много добре високи обувки, с дълбок грайфер... За възрастта ли пропуснах  - ами тринадесетгодишна загоряла мацка. Другото, което за момента ме дълбае, зестрата й - като гледам май май, има си 4-5 юрганчета от лъвска грива, по причина, брат ми, в близките 5-6 месеци да не си все отдолу й. И естествено е да избера такава, дето е навикнала на по-евтина и ефективна немска козметика. И тъй като не знаеш какво змийче взимаш в пазвата, трябва да има някой, който да изпробва джаджата. Ама за това в следващия разказ.