Старият полковник беше мрачен. Малко безсмислено занятие в самотата. Но емоциите надделяваха. Е, като дойде дъщерята – ще ги излее свободно и буреносно…
И къде се мота това момиче? Преди половин час излезе, магазините са на някакви си двеста метра, списъкът е само от девет поръчки… Или е тръгнала да търси сатърче? Щото Старият полковник трябваше да троши агнешки главички, пък зетят тоя път не й дал своето сатърче. Щял нещо да прави…
Лош човек, ей! Разсърдил се, че месец сатърчето му беше в дома на Стария полковник. Ами трябваше му – може да му се прияде нещо, което е нужно да се сече. А оня… Като толкова му трябва – ми, да си купи ново! Ама ха…
Циция! Алчен егоист!
Като някогашния приятел от военното училище на Стария полковник. С когото се разделиха именно заради отсъствието на нормално разбиране. Оня се разсърди, задето Старият полковник – тогава млад ефрейтор, зае временно курсовата му работа. Схема на някакво сражение беше. Лесна работа, но изискваше и малко време, а младият ефрейт ...