Връх на цивилизацията
Това е планетата Земя. Така са я наричали живущите там същества, докато са били човеци.
И, като всеки царстващ биологичен вид, прекалили с размножаването си. Е, то не е първи подобен грях тук. На три пъти планетата се отървавала от пренаселеност, дори последните размножили се видове били почистени насторо – преди няколко десетки милиарда земни години. Нямало е време дори да бъдат изчегъртани докрай останките им от земната кора…
Но човеците толкова напреднали, че се наложило сами да се заемат с регулацията на популацията. Тоест – да намалят бройката си.
И тъй като инстинктът за размножаване погазва всякакъв разум, не успели с мъдрувания и поучения. Не помогнал дори опитът да бъде изчистен от корен тоя нагон. Святкали инструментите на хирурзите, трудели се денонощно местните лечители на страстите, режели и хвърляли излишни органи, но…
Милиарди, милиарди, милиарди… Несвършващи се дори от войните човеци.
Накрая стигнали до просто и същевременно ефективно затлачване на емоциите и нагоните.
Нови техники и технологии…
Изобретили малки машинки за предаване на съобщения. Официално. На практика се използвали като заместители на забавленията и мисленето.
Така станала обичайна картина – земен град, щуращи се човеци, зяпащи в малките екранчета, стискани в ръка. Без подобно изпадали в нервна криза. И били спасявани само с пъхването в ръцете им на друго апаратче.
Зяпали екрана и заспивали, събуждали се, зяпнали екрана. Вървели зяпайки. Чакали нещо си – зяпайки. Дори на работа все повече човеци зяпали в машинките, тъй като техниките напредвали и хората ставали все по-излишни не само за себе си, но и за живота изобщо.
Тогава управляващите света решили – сериозно решили, при тях тия машинки били строго забранени и мозъците можели да работят без окови. Независимо за добро или зло.
Та решили – обещали на хората – чрез апаратчетата, разбира се, щастлив живот в другия, иреалния, виртуалния свят. И ги настанили в специални хангари, в специални саркофази, специално усамотени – за един човек съдържание, специално изолирани с достъп само на интернета…
Натам всичко станало лесно. Събужда се човек, зяпа в машинката. Усеща глад, но не иска да губи време за зареждане на организма. По-важно било блатерийките на апаратчето да са заредени.
И така – ден след ден, нощ след нощ…
Специални роботи изнасяли вече неизползваемите саркофази, изтърсвали съдържанието им върху купищата други останки, отиващи за преработване, освобождавали хангар след хангар…
Докато не останали човеци да смазват и зареждат роботите.
И планетата била освободена. За нов биологичен вид.
Предполагаемо този път – мислещ…
Заповядайте в блога - отново интересен коментар - https://genekinfoblog.wordpress.com/
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
