Човекът пусна последния наръч клони на земята, прецени, че е събрал достатъчно и с тежка въздишка се отпусна на земята. Чувстваше се стар и ужасно уморен, а той наистина беше стар - много години натрупа и вече му тежаха. Наричаха го Скиталецът, поне няколко века не беше използвал рожденото си име и не му се вярваше някой да го знае - а това беше сериозен плюс в неговото поприще.
Подреди клоните и запали огън, като само промърмори нещо под нос. Чак тогава забеляза вълка, застинал на няколко метра от него.
Животното беше младо, още не достигнало пълното си физическо развитие и не показваше никакви признаци на безпокойство, просто спокойно наблюдаваше човека пред себе си, който от своя страна явно също не се обезпокои особено от присъствието на див звяр в бивака му.
Скиталецът впи поглед в наситено зелените очи на вълка, който му отвърна с не по-малко преценяващ при това разумен поглед. Човекът през дългия си живот беше обиколил много земи и беше научил много неща в това число сравнително добре владееше вълчия език, за това и реши пръв да наруши мълчанието и изръмжа на него един кратък поздрав към косматия си посетител.
- Здравей и от мен - му отговори на перфектен човешки вълкът - имаш ужасен акцент.
- Отдавна не съм се упражнявал - оправда се Скиталецът. - Кой си ти и защо ми се натрапваш?
Тук звярът се замисли за момент:
- Много съм млад и все още нямам име, но сънувах сън как да получа такова...

Много години човек и вълк пътешестваха заедно, като през това време Скиталецът се постара да научи косматия си спътник на много от знанията си, а животното се оказа изключително талантлив ученик, какъвто никога не беше очаквал да намери.

Една сутрин се събуди с неприятно предчувствие, погледна към приятеля си, който видимо се чувстваше некомфортно присвил уши и прибрал опашката си между краката си. Виждайки, че учителят му се е събудил вълкът заговори:
- Днес пътищата ни ще се разделят - омърлушено каза той - време е да поема по своя път.
- За съжаление е така - каза Скиталецът - имам нещо за теб.
После се наведе до ухото на ученика си и прошепна нещо в него:
- Това ще е твоето истинско име, но за пред всички ще си Ръмжачът...

- Това беше разказ за това как Ръмжачът получил името си - завърши приказката си Шира. - Предадох го точно така, както той го разказа преди време на мен.
- Ами ти? - попитах го аз.
- Какво за мен? - не ме разбра.
- Ти как си получил името си?
- Ооо... - размърда леко мустаците си котаракът. - Аз си се казвам така от малък и си ми харесва.