Втори шанс. Кога и на кого го даваме? Какви са "изискванията", за да дадеш и да получиш втори шанс? Всеки човек поне веднъж в живота си е искал втори шанс и е давал такъв на някого. Човек се учи от грешките си. Може би точно затова съществува и такова нещо като втория шанс. За да поискаш втори шанс, е необходимо да си осъзнал грешките си, да си се поучил от тях и да имаш желанието да не ги повтаряш повече. Търсила съм втори шанс в приятелството. В любовта той сам е идвал, без да съм молила за него. Невинаги обаче е успешен,  невинаги гарантира щастливата развръзка. Няма как да знаеш дали ще се получи, дали поуката от грешките е добре усвоена. Значи ли това, че няма смисъл? Значи ли, че трябва да обърнеш гръб и да сложиш точка завинаги? Не мисля. Трябва просто да рискуваш. А може и за теб да рискуваш, не е толкова просто.

Защо не вярваш във втория шанс? За теб той означава "лепене на счупената ваза", нали? Защо хората се отнасят толкова негативно към това? Щом веднъж се е счупило, няма смисъл да се оправя. Винаги ли е така? И никога ли няма смисъл? Та, как е възможно да няма смисъл? Ужасно лошо ли е да желаеш да запазиш това, което цениш, пък било то и залепено? Правим го ежедневно с най-различни неща. Защо да не може да го правим и с взаимоотношенията си? Ние не правим грешките във взаимоотношенията си умишлено. Невинаги чупим вазата, разбивайки я в земята. Много често се случва неочаквано, само след едно леко докосване. Само че, когато цениш нещо, независимо какво, а още повече отношенията си с някого, ти ще опиташ да ги запазиш. Не по задължение, не защото така трябва. Само защото го цениш. Именно в това е смисълът на втория шанс - да запазиш някого, когото цениш - приятел, любим, роднина. Смисълът е да простиш в името на това, което цениш.

От дълго време над мен тегне въпросът "Защо не ми даде втори шанс"? Питам се аз ли не го поисках както трябва, ти ли не откриваш смисъла. И стигайки до ценността на нещата, идва и най-болезненият въпрос - бяха ли ценни за теб нашите отношения? Казваше ми, че държиш на мен.  Не искам да повярвам, че е било лъжа. Но не мога и да вярвам, че с лекота можеш да обърнеш гръб на човека, на когото държиш. Това, в което вярвам е, че всеки човек има право на втори шанс, особено когато е този, когото цениш.

Но каква би била цената на този втори шанс, за теб, за мен? Може би и за двама ни цената би била компромис, но компромис със себе си. А това е прекалено висока цена за всеки здравомислещ човек. Но чувствата и любовта в частност, винаги безжалостно са пренебрегвали аргументите на здравия разум. Истинската любов не мери нищо в цени, в ползи и загуби. За истинската любов не са нужни компромиси. Тя всичко забравя, дори и грешките, които допускаме. Мисля, че и двамата знаем, че човек не се учи от грешките си. Иначе нямаше да се повтарят. А когато не се повтарят, не означава, че сме си научили урока. Просто обстоятелствата са други, ситуацията е друга, чувствата са други. Ти реши да последваш логичните аргументи на разума. Може би, за да се предпазиш от ново нараняване. Може би. Знам, че не можех да обещая, че аз ще те предпазя. Така е по-добре. И аз, и ти, и двамата ще имаме своя втори шанс. Само че с някой друг.