Живели в малка квартира с детето си. Времената били такива. Кризи и недоимък. Или може би на тях нищо повече не им трябвало. Обичали се истински и се подкрепяли. Той все ѝ повтарял, че любовта му е по-силна от живота, а тя се усмихвала и му отговаряла, че е всичко за нея. Били млади и влюбени. Животът ги зарадвал с още едно детенце и щастието им наистина било пълно.
След това по естествения ред на света, започнали да се издигат в професията, да си позволяват все повече нови неща, да пътуват, да се радват на живота. Неусетно се откъснали един от друг, залисани в собствените си проблеми и когато веднъж той отново ѝ казал, че любовта му е по-силна от живота, тя само го погледнала без да му отговори. Опасявайки се, че я губи, той започнал по всякакъв начин, да се опитва да доказва любовта си. Но това вместо да я зарадва, започнало да предизвиква досада у нея. Започнала да го избягва, да е щастлива там където не бил той, започнала да търси компанията на други. Той се отказал от всичко в стр ...