мини проза

                                                                  "И ще видят Човешкия син,

                                                                  идващ върху небесните облаци

                                                                  със сила и голяма слава." (Мат. 24:30)

    Никой и нищо не предвещаваше Неговото Завръщане. Божият Син беше дошъл на Земята също така мистично, както и при Първата Си Поява. Но както и преди много векове, така и сега човечеството сякаш не бе вникнало в същността на своето земно битие и не бе прозряло истинския смисъл на своето земно съществуване. И пак имаше и глад, и болести, и разрушения, и грабителство, и мъст, и мъки, и страдания, и смърт... Едно бездушно общество, в което обичта към ближния отстъпваше пред двуличието и лицемерието, в което борбата за насъщния се беше превърнала в трескаво ежедневие, нямаше радост, нямаше мечти, вместо любов имаше пошлост, прелюбодейство, злословие, ненавист и вражди, властта беше опорочена и безпредметна, имаше закони, но никой не ги спазваше и не ги прилагаше, възползваха се от създаденото и натрупаното през годините, а после го обезценяваха, оплячкосваха и разграбваха, разхищаваха се средства, устройваха се пищни тържества и луксозни забави, политически циркове и шоупрограми с фойерверки, зрелища и пиршества, реалността тънеше в заблуда, довчерашните парвенюта се бяха превърнали в "ярки звезди" и тяхното пошло и опустошително ниско ниво се налагаше като критерий за красота, етика, човешки дълг и доблест...

    И в този параноичен свят, заслепен от блясъка и жаждата за пари, в който човешкият живот беше напълно обезценен, защото в него властваха грехопадението, покварата, престъпността, лъжата, кариеризмът, службогонството, алчността, търгашеството и безскруполността... Антихриста хвърли зарази и го подложи на унищожение. Милиони човешки същества се разболяваха, боледуваха тежко и много от тях умираха. Световната пандемия беше ужасяваща и страшна. Земята приличаше на огромна планетарна болница, в която дори и лекарите ставаха пациенти!

    Антихриста "хвърли ръкавицата", предизвиквайки Силите на Доброто. Твърде дълго се беше подготвял за поредния двубой и сега с нетърпение очакваше сблъсъка. Опиваше се от желанието за мъст, за последен реванш.

    Идеше Страшният Съд!... Хората трябваше да заплатят за греховете си. Сатаната тържествуваше!... Чувстваше се като всевластен господар, който властваше над всичко и над всички и можеше да управлява Земната Съдба и да Я направлява в желаната от него посока.

    Предизвикваше Бог, жадувайки за кърваво пиршество! Искаше да разкрие Божия Син и да Го унищожи, а с Него да унищожи и вярата на хората в щастливото бъдеще! Сатаната със сигурност знаеше, че ведно със Страшния Съд беше настъпил и часът на Второто Пришествие. Защото със Саможертвата Си само Синът Божий ще може да възпре злото и да изкупи болките, греховете и страданията на покаялото се и очакващо прошка човечество... И защото Бог е велик!