Три думи, които поставят основата на живота,

на мечтите, на щастието.

Да си убеден, че всичко в живота се случва с причина...

Това е вярата.

Да се усмихнеш през сълзи и да се помолиш утрешния ден да бъде по-хубав...

Това е надеждата.

Да отдаваш безкористно, да страдаш с болките  на другия, да се радваш с успехите на другия, да подадеш ръка в труден момент, да споделиш малкото, което имаш, за да има и за другия, да дадеш топлина и утеха, за да усети щастие и другият...

Това е любовта.

      Трудно ти е? Супер! Когато животът те изправи пред труден момент, помни че Бог ти праща изпитание, именно защото много те обича и иска да се превърнеш в по-добър, по-всеотдаен и по-силен човек.

     Не бъди глупав, недей започва деня си с думите „защо все на мен“. Кажи си „благодаря ти, Господи, че и днес изпитваш волята ми за живот, че и днес ме правиш по-добър и състрадателен човек“. Състраданието е най-висшата добродетел. Тя е основата на истинската любов. Онази любов, която не е основана на взаимна изгода, сексуално привличане или материални облаги. Когато обичаш и съчувстваш на някой, ти просто отдаваш от твоята любов и грижи, за да може другият човек да бъде щастлив. Майките обичат по този начин, бащите обичат по този начин, сестрите обичат по този начин! Замисляли ли сте се колко нощи майка ви не е спала, за да бди над вас? Колко мъки е преживяла, за да си щастлив, облечен и нахранен днес? Колко болка е изпитала, докато ви ражда, само за да създаде един нов живот, да ви даде шанс да живеете, да дишате, да създадете семейство и вие един ден и да се раздавате като нея... А не е ли това, което всички търсим? Любов, утеха, състрадание... Добродетели, които могат да бъдат развити единствено чрез болката. Има много малко мъдрост в щастието. Лесно е да бъдеш добър, когато си щастлив. Но когато те боли, когато изпитваш гняв, е много трудно да запазиш любовта и благодарността в сърцето си. Велико е да обичаш, но по-велико е да простиш, след като са те предали. Няма грешки, има уроци. Когато си бил наранен, се учиш да бъдеш по-добър. И изведнъж грешката вече придобива ново име – урок, градителна случка, понякога даже най-хубавото нещо в живота ни, защото ни води до коренно различни и красиви неща.

Във всеки човек се крият две страни. В духовния свят, това са душата и егото. В човешкия свят това са  ангела и дявола. Всеки път, в който биваш повален на Земята, това е, защото Бог иска да ти покаже какво е да страдаш, за да не го причиниш на друг човек... или по-просто казано, да намериш ангела в себе си. Онова плахо гласче, което ти нашепва да обичаш, да подкрепяш, да дарявяш без да се съмняваш.

    Благодаря от цялото си сърце днес за всяка болка, психическа или физическа, която е калила духа ми, тялото ми! Благодаря за всяка минала, всяка настояща и всяка болка, която ми предстои! Всеки път, когато падна, виждам ръцете само на истинските ми приятели и на хората, които истински ме обичат и се грижат за мен. Тези, които също са били наранявани до болка и които изпитват състрадание и любов. Не губя никого, напротив. Животът никога не отнема нещо от нас, което е било истинско. Нали той трябва да отнеме фалшивото, за да ни даде истинското? И нали трябва да ни даде фалшивото, за да можем да видим и оценим истинското.

     Винаги ще има хора, които ще ни нараняват. Винаги ще се случват злополуки, които ще ни разтърсват. Винаги ще има болка, която ни поваля. Ала превърнете тази болка в най-великия ви учител, затворете очи и благодарете, че и днес вие сте израснали още малко и сте малко по-добър, по-истински и малко по-стойностен човек.

     Вяра, надежда и любов. Три думи, които поставят основата на живота, мечтите и щастието. Три думи, чието значение разбираш едва след като си изстрадал болката от това да паднеш 1000 пъти и си намерил силата да се изправиш 1001. Защото болката е най-големият катализатор за духовна и личностна градация; Едва ли без болката, който и да било от нас, би преминал през, каквато и да било, духовна метаморфоза или би разбрал смисъла на това да си истински и всеотдаен.