3. Комендантът
Никой от нашето семейство не беше говорил още с коменданта. Когато случайно се разминаваха в двора, майка ми отговаряше на поздрава му със сдържано кимване, а баба Катина обръщаше глава на другата страна и се правеше, че не го вижда.
На сутринта след първото заседание на Народния съд майка ми не бърза да отиде в аптеката. Живка и Фахри са там – ще се справят за малко и без нея. В чакалнята към лекарския кабинет вече влизат първите пациенти. А горе в дрешника Елеонора и Катина, облечени в снежнобели престилки и вече готови за новия работен ден, трябва да вземат важно решение.
– Добре, значи искаш да помоля за аудиенция при коменданта – казва майка ми.
– Иронията ти в момента е неуместна. Освен това не мисля, че е разумно да отидеш при него в комендантството. Има вероятност да не е сам в кабинета си.
– В кабинета на Богдан, искаш да кажеш.
– Остави това сега. Има и още нещо: на работното място поведението на хората е различно, отколкото в неформална среда. А в случая става ...