И я гледам!
Гледам я с толкова жадни очи.
Седи и твори... животът в шарени цветове.
Ръцете и се движеха грациозно, все едно не рисуваха върху платно, а направо върху въздуха.
И очите!Нейните очи...малко уморени но винаги силни и дълбоки - твори!
-Тихо, казах на вятъра!Поспри за малко и ела да я погледаме.
Помолих птиците да запеят нежно, за да не я стреснат-послушаха ме!
Слънцето ме разбра без да казвам дума и освети ръцете й! Усмихна й се, и я погали нежно с топъл лъч.
Така седим си всички ние-малка Вселена!
Притихнали, радващи се, обичащи!
И я гледаме!