Черни прозорци. "Няма никой тук." - казват хората, вдигайки поглед към тях. Ян става и тряска врата зад гърба си. Не му се седи тук. "Майната ти!" - мисля си, допушвайки някакъв фас... Само си мисля обаче. Не мога да го кажа на глас - Ян не допуска подобно поведение край себе си. Аз пък не допускам себе си...
Когато се запознахме, той забеляза, че имам сърце и го разглоби на части, наряза го с ножицата си на малки парченца, толкова малки, че не мога да ги залепя наново. Сега му е скучно - няма какво да съсипва и затова само спи.
Ян - този красив метален Ян. Тази прекрасна Ледена Кралица. Има всичко, което иска, прави всичко, което желае. Не се съобразява. Не се натъжава. Не обича. Подиграва се на всички чувства. Вилнее в крехките сърца на хората, а ако случайно някое го заинтригува - разглобява го, за да види какво има вътре... после го нарязва, защото... просто, защото може.
Без сърце не е зле - трудно дишаш, но иначе пък не може да те заболи или пък да се пръсне. Не ти пречи шумът от ...