azura_luna (Петя Стефанова)
154 7184
16 jun 2009, 1:59

За едната чест...(2 част) 

  Prosa » Relatos
1713 0 57
9 мин за четене

Измина  малко  време. Черешата узря. Пред портата  на черквата бе дошъл  на кон  слугата на валията, да кани поп Мартин и жена му  да гостуват.

- Булче, виждам, червенеят плодовете вече…

- Червенеят, ама ще са кисели за теб.- изрече с ирония Калина.

- На валията Мурат ще му се усладят, ако ти му ги занесеш.- каза мазно слугата.

- Да му занеса, щом казваш - уверено каза попадията.

През мислите ù се плъзна като светкавица  „Па дано му загорчат черешите”, но не посмя да го изрече. Поп Мартин излезе до портичката и прегърна жена си, питайки защо  е дошъл слугата.

- Валията ви кани  да му гостувате… Добре сте му дошли! - каза слугата и замина.

Попът свали кaлимявката си и я закачи на  кол, за да не му пречи. Взе  кърпа и в нея накъса малко от червените плодове, за да ги занесат на валията... На влизане в господарската къща, Калина, с наведени очи, подаде кърпата с черешите на Мурат. Той  плъзна поглед по тялото ù, а  кръвта му забушува  като  разбунено море по слепоочията. Покани ги да влязат.

Къщата му бе  украсена с килими и безброй  пухени възглавници. По стените висяха пана с шарени камъчета и цветя. Той  прие гостите си с привидно добродушие. Наля в чашите им тъмно вино и зачака, като вълк, да подействат семената на опиевия мак. Сънят запълзя по клепките на  попа и той уморено се прозина. Заспа. Опиумът щеше да действа  поне още няколко дена.

 Калина пиеше рядко, но за да не разсърди  валията,  глътна  бързо една чаша. Душата на попадията заспа. Виното  беше изменило очите ù, в тях играеха бясно две палави пламъчета. Цялото ù тяло пламтеше…

- Полегни тук, папаз ефенди. След три  дена ще  ви изпратя с талигата. – каза с лицемерна загриженост  Мурат и плъзна ръка от бялата шия до бедрата на Калина. Омаяна от опиума и тръпчивия вкус на виното, попадията не се възпротиви на ласките му. Бедрата ù пламтяха под полите. Мурат заигра с език по шията и, разкъсвайки  бялата ù риза, за да погали сочната ù гръд. Прималяла от лъст, Калина  впи устни в тези на Мурат. Любиха се до сутринта, до спящия поп Мартин. Сладко им беше, сладко като поповите череши… Тиха беше страстта в черквата, а млада беше Калина. Искаше ù се...

С отрязани коси и наниз от алтъни на шията, всяка нощ  Калина пиеше с жадни устни Мурат. Стана му наложница.  И Цвета примамиха… Скоро малката попска щерка  се разболя от едра шарка и  след треска пламъкът ù изтля... Замина си...

Черквата опустя, портите зейнаха страшно. Осиротя черковният двор, дори котаракът се криеше… Кaлимявката на попа висеше забравена на оня кол. Богородица гледаше с тъжни очи някъде отвъд…

Изхвърлиха спящият поп на един черен път, далеч от селото. Събуди го близкия тропот на коне, преминали  близо до него.  От пояса му висяха две дебели руси плитки. Позна ги. Притъмня пред очите му. Загъделичка го  вина. Изправи се и тръгна по прашния път…Едрата му фигура се поклащаше лекичко, като прекършен житен клас.

Расото му  бе полепнало с прах, а в душата му  се боричкаха  гняв, омраза, вина, болка. Понечи да обърше стичащата се по врата му пот. Напипа дървения кръст и присви очи, сякаш нещо го разсече на две.  С последни сили стигна до  малък, почти срутен от едната страна хан. Жажда пареше в гърдите му, жажда за отмъщение. Влезе… Възрастната дебела ханджийка леко го поздрави с глава.

- Какво ще обичате? - попита тя.

- Жаден съм… Изгарям… - с болка изрече попът и седна близо до тезгяха.  Наведе глава и  стисна слепоочията си с ръце. Пулсът му биеше учестено. Унесен в себе си, загледан  в мазните покривка, мислеше за Калина и Цвета… Задушаваше  се. Едната чест струваше шепа череши… От съседната маса  долови  мъжки смехове.

- Петко, черешата узря, брате !  – казваше  русолявият Вълчан.

- Узря, ама черешите са кисели, недорасли… - говореше завоалирано Велко, смигайки на  другите две  момчета.

- Я, братя, вижте този  как е увесил глава. Отде иде? Не е тукашен… Да отидем да го поздравим. - каза Петко.

- Здравей, брате! - усмихнато изрекоха  и тримата на Мартин.- От къде идваш?

- От черквата… Богородица там остана. - каза тихо Мартин. - За  шепа череши  отиде честта ми, братя. Семейството ми, вярата ми… Кръстът ми е тежък вече…

След срещата  с  трите момчета,  Мартин заживя друг живот. Прашното му расо остана да виси на един стол в хана. Разпопи се. Тръгна по гората. Буковите шумки го криеха денем, а нощем   се притаяваше като звяр в някоя пещера.  Грабеше от имотните, убиваше… Озверял бе хрисимият поп Мартин.

Бабките из селото шушукаха през плетищата, че вампирясъл, за кръв зажаднял…

 Дните се занизаха, като лястовици - есенно време. Измина и година,  и две, че и три… Черквата, буренясала, събираше бездомни псета…

Чу се, че  през гората щели да минават Мурат и новото му булче, с пълната с парици талига. Парици от хорската немотия…

 Мартин, Велко, Вълчан  и Петко отдавна знаеха… За техен късмет колелото  на талигата  се повреди. Слугата скокна да го поправи. Мурат потупваше кесиите с алтъните. Сините  очи на булчето му  Емел го гледаха някак покорно, но и пламенно, с желание…  В някогашния си живот,  Емел бе крила страстта си зад съпружеска всеотдайност и майчинско чувство… В тоя си живот, сякаш отдалечена от Богородица, ги бе забравила.  Синеоката понечи да целуне  Мурат в устата, но от шумките, сякаш с птичи криле,   долетя куршум от чифте. Кървава яма зейна в слепоочието  на Мурат. Кръвта опръска бялата кожа на Емел. Тя писна. Ръката  на  Мурат се отпусна и алтъните, окървавени, се разпиляха по земята, извън  талигата. До тях лежеше прободен и слугата. Емел скочи от талигата и, със страха на подплашено животно, побягна.  Бе  стигнала до бук, в близост до черквата. Но  Мартин я настигна, хвърли се върху нея и я повали на земята. Стискаше ръцете ù, озверял. Заборичкаха се. Впи устни в нейните за последна целувка.

- Не си ли гладна?-  попита с яд той.- Черешите презряха за едната чест …

 С една ръка, Мартин извади  от торбата си  шепа черешови  костилки и ги хвърли в лицето ù.

Емел  заплака. През съзнанието ù мина мисъл: „И твоята вяра ли отнеха?. Синеоката мислено молеше за прошка. Отдалече ги следеше ослепялата Богородица. Времето бе изтрило очите ù…

- Шепа череши ли струва верността, семейството, обичта? – питаше с болка Мартин и стисна шията на жена си.

- Прости… - едвам изрече тя .

Думите ù отлетяха… А  Богородица бе оглушала… Озверял, с жаждата за отмъщение, под бука Мартин заби ножа си в гърдите на невярната жена. Разсече я. Тялото ù отнесе в тревясалия черковен двор. Свали от шията си дървения кръст и го положи на окървавената ù гръд.

 Погледна към опустелите очи на Богородица и замина. Кaлимявката,  забравена, тупна на земята. Никой повече не го видя. Загуби се по прашния път.

© Петя Стефанова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Кети, благодаря... Силата ми е тишината, тогава думите излизат...
  • Хубав разказ, мила Пети, прочетох доста твои неща и определено ми хареса начинът ти на изразяване - езикът ти е богат, пълнокръвен и най-важното - не използваш клишета!
  • Andromaha (Белла ), Митко, благодаря ви!
  • Отново докоснат от творчеството ти.
  • Белла, не искам да звучи като оплакване,но от както се помня все някой е хвърлял злостни думи срещу външните ми несъвършенства...
    Тук сред вас намирам приятели,които не се гнусят да се докоснат до малкия свят,който нося в себе си...
  • Трогваш ме,мила!Никой не се интересува от това,което нося вътре в себе си...
  • И този разказ четох преди време нелогната. Пете, много си талантлива!!! Рядко е съчетанието красива външност, богата душевност и талант - ти го притежаваш, толкова ти се радвам!!!
  • Били,благодаря за корекцията
  • Вече обичам разказите ти!!! Браво!
    П.П. само малка корекция : думата "кИлимЯвка" всъщност се пише "кАлимАвка"! доста срещана грешка
    Поздрави!
  • Ивайло,скоро ще имаш нещо за подслаждане
  • Минах, наслагах по някоя черешка в пазвата, ала по пътя ги споделих с приятели...вкусни бяха, Луничке! Така да знаеш, пак ме качи на черешата...
  • Асен, ще се радвам Благодаря !
  • Хареса ми.Ще чета и другите Ваши работи.
  • Ако на държавния ми изпит се падне Йовков,мисля,че ще бъда щастлива,при такива сравнения...Лек и слънчев ден,приятели!
  • Обичам такива разкази. Хареса ми и тази част, някак ме подсети за Йовков, макар да не правя сравнение. Поздрав, Петя!
  • Радвам се,че се завърна...И ми харесва, така преведен ника ми
  • Моника Бонева ме разсмя от сърце
    А за теб, Синя Луна..., рядко се връщам два пъти към едно и също произведение... На третия успях да присъствам лично! ... Поздрави!
  • Благодаря,Белла!
  • Ивайло, за жалост аз не мога да пиша всеки ден като повечето автори в сайта...Когато нещо се роди в главата ми,то минава и през сърцето ми...Тогава пиша!
  • Минах за черешки, Пети, а те пак същите...хем сладки, хем леко тръпчиви...като любовта. Ваше Благородие
  • Моника,радвам се за коментара ти Може и така да бъде разгледано- убийство заради ревност...Всеки го гледа от свой ъгъл.Радвам се,че си от Русе
  • Петя много харесах разказът ти!Но защо изневярата на жената трябва да намира отмъщение? Тя не се дърпа харесва и, съгласява се да е наложница, после жена. Това е изневяра, защото няма извършено насилие спрямо нея. Ако тя се дърпа, крещти прави опит да избяга -тогава щеше да има поругана чест.Тя не се съпротивлява, напротив харесват и ласките му, алтъните.Ако не ставаше въпрос за Мурат а за Марин например, щеше да е банална женска измяна.Тогава това е убийство от ревност не от погазена чест.И това не е точно женско разкаяние, жената е уплашена за живота си ,затова моли за прошка.Разказът ти е наистина много хубав!Всъщност моето мислене е на юрист, изглежда не ще мога да се дистанцирам от това в коментарите си.
  • Прегръдка с обич за вас,приятели!
  • от легенда родена,
    под перото ти за нас оживяла тази вълнуваща история...
    прекрасна разказвачка си, мила Петя...с обич.
  • Детето стана неволна жертва на родителското си падение...Не исках да обременявам чистотата на Цвета с родителски грешки,но може би те паднаха върху нея...Исках да я запазя,да не и дам да се докосне до порочния свят...Но явно без да искам и нея завлякох...

    Достатъчно автори от учебниците по литература минаха през ръцете ми през последните години...Аз не мога да бъда като тях,човек продължава да се учи...Уча и аз,може би някой ден ще изчистя стила си...Не пиша,за да се сравнявам с някой български автор,а защото,пишейки бягам от болката...От онези платени очи,с които ме гледат дори и приятелите ми!
    Може би живвам,когато се потопя в имагинерния свят на разказите ми...Те са моя начин да се хвана за нещо...Да не рухна съвсем...
  • Талантът ти е като пълноводна река... Но много ме заболя за детенцето... То е най-слабо отразено в цялата история. Разбирам акцента, но си мисля, че някак мимоходом мина през злочестото му съществуване... Иначе..., някои от заучаваните в учебници автори, само могат да ти подострят молива! ... Поздрави
  • Галена,разказът действително е по-легенда...Благодаря за задълбочения прочит и коментари!Хубав ден на всички!
  • Много интересно и увлекателно! Чете се жадно и на един дъх. Звучи красиво като легенда, съхранила ценни нравствено-етични обобщения. Най - много ми хареса това, че случването в този разказ е не само "навън" като действия, но и "вътре" в мисленето и в мотивите на героите. Благодаря ти за удоволствието, Петя.
  • Вилдан и TeMiDa, добре сте дошли.Прегръдка приятели!
  • Бях тук, пак ще дойда
  • Чета те, Петя! С интерес!
  • Много силно и истинско. Поздравления!
  • Петър,радвам се,че се отби!
  • Увлече ме Петя,вживях се накрая!!!
  • Сашо и Кръстина,благодаря!

    ...

    Ако скритият в човека звяр можеше да бъде спрян,със заплахата от тъмница или задгробни мъки,тогава емблема на човешкото щеше да е цирковият ръководител,с камшика в ръка...
  • Имаш дарба на талантлив разказвач, много ми хареса!
    ПОЗДРАВИ!(6+)
  • За първи път чета твои произведения Петя.
    Пишеш много образно и увлекателно.
    Много добър замисъл и изпълнение.
    Прочетох всичко на един дъх.
    Поздрави!
  • Радвам се,че ти е допаднало написаното,Бояна!
  • Невероятна динамика, сила и внушение. Сякаш действието се развиваше пред очите ми. Поздравявам те ... за пробуждането в душите ни!
  • Ивайло,има още да уча докато стигна Йовковите разкази! Радвам се,че прочетохте ...Благодаря на всички!
  • Пак съм тук, Петя. Сърдечни поздрави!
  • След Йовков,любимият ми български писател, който пак препрочетох преди две седмици, сега ми се удаде да чета и теб в оригинал, Петя! Благодаря ти!
  • Хареса ми! Много увлекателно пишеш, Петя!
  • Виктор, и аз не съм мисля,че отмъщението връща погубеният живот..
  • Според легендата попът се разпопва,заради погазената чест,заради открадната невяста...Може би и двамата са такива събирателни образи...Обаче с убийството и,едва ли си връща честта и семейството...
  • ... и аз се заразмисих, сякаш е наистина, а не сюжет от легенда.
    Вместо да благодари на Бог, че го е отървал от невярната жена, той – хванал горрата? .... ааама ,тя май събирателен образ за предателство е някакъв?
  • Онова легендарното,предавано от уста на уста,прави образите на лцата,за които се говори в преданията ,някак вечни...Едва ли съм успяла да ги предам с точност,но видях ги през сърцето си...
  • Много добър разказ!Силно пресъздадени образи и идеи!
    Поздрави, Петя!
  • Марко и Веска,самата аз ставам различен човек,когато пиша...
  • Петя, много силно.Побиват тръпки.Поздравявам те!
  • Придържах се към основните моменти от легендата...Невярната жена е заплатила с жовота си...
  • Да Петя, права сте, думата вярност е валидна за всички тези неща...вярност към себе си, вярата и семейството....
  • Може би за вярността,за продадената чест и разрушеното семейство...
  • И тази легенда, добре описана от Вас е скрила своята поука за вярността...Поздрави!
  • Благодаря,Вели!Символи има, да...За мен са важни не толкова подробните описания на физическия облик на героите,колкото това,което е над тях и в тях...Надявам се да се е получило нещо...Използвах легенда от с.Батин,Русенско за невярната попадия,сменила вярата си...
  • Богата на символи и внушения легенда, майсторски пресъздадена от човек, който знае какво иска да каже и как да го направи. Поздравявам те, Петя.
Propuestas
: ??:??