Измина малко време. Черешата узря. Пред портата на черквата бе дошъл на кон слугата на валията, да кани поп Мартин и жена му да гостуват.
- Булче, виждам, червенеят плодовете вече…
- Червенеят, ама ще са кисели за теб.- изрече с ирония Калина.
- На валията Мурат ще му се усладят, ако ти му ги занесеш.- каза мазно слугата.
- Да му занеса, щом казваш - уверено каза попадията.
През мислите ù се плъзна като светкавица „Па дано му загорчат черешите”, но не посмя да го изрече. Поп Мартин излезе до портичката и прегърна жена си, питайки защо е дошъл слугата.
- Валията ви кани да му гостувате… Добре сте му дошли! - каза слугата и замина.
Попът свали кaлимявката си и я закачи на кол, за да не му пречи. Взе кърпа и в нея накъса малко от червените плодове, за да ги занесат на валията... На влизане в господарската къща, Калина, с наведени очи, подаде кърпата с черешите на Мурат. Той плъзна поглед по тялото ù, а кръвта му забушува като разбунено море по слепоочията. Покани ги да влязат.
Къщата му б ...