Фатмаците, наричани понякога старшини и полковници, са носителите на последен чин в армията. Те си знаят – нагоре път вече няма, надолу надали ще слязат.
И затова са със свободен дух. Демек, не ги вълнува нищо, освен собствените интереси. На които много държат…
Класика е историята, разказвана за кой ли не от стадата полковници в армията – преди и сега. Лично аз съм я чувал за полковник Грозев, началник тил някога във военното училище. Когато то беше в центъра на Търново, с четири К-та /корпуси/, самолет на стадиончето и лъскави зелени площи.
Щял да идва някой си – другарят бай Тошо ли, Джуров или нещо подобно.
Грозев се заема с подготовката на декорите. Изкарали войниците от комендантската рота, даже първо- и второкурсниците излезли да чистят и гримират старото училище…
Пред К-2 полковникът забелязал, че нещо тревата в единия край е жлътнала. Абе, имало разлика в тоналността. И, понеже не може единият фланг на строя да е различен от другия, полковникът наредил на заместник си – подполковник Тачев, да го приведат в подходящ вид…
Докарали бояджиите, ония разбъркали боя, взели пръскачките…
Лъснала тревата…
Ама пристигнал Грозев и ревнал към заместника си: „Тачев! Какво е това?“…
Подполковник Тачев, вече изработващ си полковнически манталитет на мислене, се вгледал. Абе, вярно – има разлика в отсенките, откъм щаба е по-зеленикакво, от другата страна е някак си по-сивичко…
И на свой ред изревал към бояджиите: „Що сте го подминали? Боядисвайте наред!“…
Прсловутите къси мустачки на Грозев се разтреперали, извикал Тачев настрани /сетил се, че редниците не бива да слушат как офицери се дърлят/…
Натам било лесно. Изкопават всичко – ама всичко!, докарват от крайградските ливади нови чимове, алеята цъфва…
Акъл! С три звезди…
А фатмашко мислене имаше и един старшина от комендантските. Не му помня името, макар да си заслужава човек да знае идиотите по света. Колкото и много да са…
Мразел много курсантите. Пишлеметата стават офицери, а той…
И все гледал да ги набута в ареста.
Затова един випуск се наговорили и в деня на производството им в лейтенанти уредили /как – не казват/ да го извикат в училището.
Оня влиза през парадния вход /сега го няма/ и – насреща му млад лейтенант. Козирува, лейтенантчето: „Остави! Върнете се, другарю старшина!“. Върнал се. И пак…
Тъкмо продължил – нов лейтенант.
По цялата алея до щаба – през пет метра лейтенант. Всеки го връща най-малко два пъти…
Иначе старшината бил учЕн, както казвал. Излиза с жена си, дъщерята и сина. Синът му – курсант. Сядат в заведение, старшината си поръчва бира, синът също поисква – втора година е. Баща му го отрязва гордо: „На курсантите по време на отпуск е забранено да консумират алкохол!“. Синчето умно като тейко си: „Тогава на мен шест бози. Нали в бозата има 0,6% алкохол?!“. Старшината се присмял: „И ще се напиеш с тия 3,6%?“…
Абе, нали ви казвам – край нямат историите и легендите за фатмаците и фатмащината. Всеки, минал през родната армия, може с часове да разказва, спирайки само да обърше очите след тоя смях…
© Георги Коновски Todos los derechos reservados