За фатмащината

Фатмаците, наричани понякога старшини и полковници, са носителите на последен чин в армията. Те си знаят – нагоре път вече няма, надолу надали ще слязат.

И затова са със свободен дух. Демек, не ги вълнува нищо, освен собствените интереси. На които много държат…

Класика е историята, разказвана за кой ли не от стадата полковници в армията – преди и сега. Лично аз съм я чувал за полковник Грозев, началник тил някога във военното училище. Когато то беше в центъра на Търново, с четири К-та /корпуси/, самолет на стадиончето и лъскави зелени площи.

Щял да идва някой си – другарят бай Тошо ли, Джуров или нещо подобно.

Грозев се заема с подготовката на декорите. Изкарали войниците от комендантската рота, даже първо- и второкурсниците излезли да чистят и гримират старото училище…

Пред К-2 полковникът забелязал, че нещо тревата в единия край е жлътнала. Абе, имало разлика в тоналността. И, понеже не може единият фланг на строя да е различен от другия, полковникът наредил на заместник си – подполковник Тачев, да го приведат в подходящ вид…

Докарали бояджиите, ония разбъркали боя, взели пръскачките…

Лъснала тревата…

Ама пристигнал Грозев и ревнал към заместника си: „Тачев! Какво е това?“…

Подполковник Тачев, вече изработващ си полковнически манталитет на мислене, се вгледал. Абе, вярно – има разлика в отсенките, откъм щаба е по-зеленикакво, от другата страна е някак си по-сивичко…

И на свой ред изревал към бояджиите: „Що сте го подминали? Боядисвайте наред!“…

Прсловутите къси мустачки на Грозев се разтреперали, извикал Тачев настрани /сетил се, че редниците не бива да слушат как офицери се дърлят/…

Натам било лесно. Изкопават всичко – ама всичко!, докарват от крайградските ливади нови чимове, алеята цъфва…

Акъл! С три звезди…

А фатмашко мислене имаше и един старшина от комендантските. Не му помня името, макар да си заслужава човек да знае идиотите по света. Колкото и много да са…

Мразел много курсантите. Пишлеметата стават офицери, а той…

И все гледал да ги набута в ареста.

Затова един випуск се наговорили и в деня на производството им в лейтенанти уредили /как – не казват/ да го извикат в училището.

Оня влиза през парадния вход /сега го няма/ и – насреща му млад лейтенант. Козирува, лейтенантчето: „Остави! Върнете се, другарю старшина!“. Върнал се. И пак…

Тъкмо продължил – нов лейтенант.

По цялата алея до щаба – през пет метра лейтенант. Всеки го връща най-малко два пъти…

Иначе старшината бил учЕн, както казвал. Излиза с жена си, дъщерята и сина. Синът му – курсант. Сядат в заведение, старшината си поръчва бира, синът също поисква – втора година е. Баща му го отрязва гордо: „На курсантите по време на отпуск е забранено да консумират алкохол!“. Синчето умно като тейко си: „Тогава на мен шест бози. Нали в бозата има 0,6% алкохол?!“. Старшината се присмял: „И ще се напиеш с тия 3,6%?“…

Абе, нали ви казвам – край нямат историите и легендите за фатмаците и фатмащината. Всеки, минал през родната армия, може с часове да разказва, спирайки само да обърше очите след тоя смях…