С риск да бъда банална, реших да напиша тези няколко реда. Довчера изобщо не мислех да го правя. Поводът беше разказът, на който попаднах тук в сайта - „Напаст Божия”. Всички знаем от детските си години, поне моето поколение, онази песничка за „тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак и за Шаро, дето виновно гледал снега...” Вече почти съм я забравила, а и в днешните детски градини пеят и декламират песнички, които първо аз трябва да науча с речник, а после заедно с децата ми репетираме с дни - едни такива сложни, някои с остарели думи, които детето не ги е виждало като понятия, няма откъде да му ги покажа, но това е друга тема. Дали оттогава, но в мен е останал точно този детски мил спомен за глупавия и добър Шаро. Нямам домашен любимец и не бих искала да имам, защото живеем три поколения в панелен апартамент, все сме си домашни любимци. Всички сме заети и тичаме по задачи. Имам роднини, близки и познати, които имат домашни любимци. По принцип съм позитивно настроена и гледа ...