Понякога истината става неистина, после може неистината
отново да стане истина...
Виждаш старицата, която с вдървени нозе се опитва да качи бутилките минерална вода в трамвая. "Да помогна, а може би не?"... И просяка, който ти протяга ръка, а аз спестявам желязното си левче.
Спира те инвалидът на количка с омачкана кутия от шоколадови бонбони с някаква иконна литографийка в нея:
- Бог да ти дари здраве и живот!
- Дай боже!...
Циганинът, който ти поднася консервена кутия, когато вижда "двайсетачката" за смито улично кафе.
И в неусетния порив все пак да дадеш нещо я разваляш и засрамен от незнайно коя неистина му бутваш "петачка" и бягаш от собствените си истини...
Някога вездесъщият слънчев блясък на газената тенекия с универсална употреба беше накарал един български владетел да преброди крайсофийските храсталаци, за да види "чудния блясък" на селските навеси...
Сега те срещат бутилки, чаши и найлон.
Многократно "рециклирани" и употребими от икономичния ни сънародник опаковки, пликчета от прясно мляко, кофички - саксии, бутилки - резервоари за вода; чаши за "еднократна" употреба.
Слойна пластмаса и прозрачен не знам какъв си - поливинил не знам колко хлорид, разрешен от ЕО, екологично чист и изхвърлен на определените места...
Понякога и еднократната употреба може да се манипулира...
29-30.01.95 г.
© Валери Качов Todos los derechos reservados