(или как стигнах до Русе)
by Christoph Georgiev
Нека първо да разсея съмнението, че все още има хора, които са достатъчно луди и авантюристични, за да подминат работа и да тръгнат на пътешествие. Няма! Или аз не съм ги открил още. Разбира се имаше жена. Ах, каква жена (смее се). Разбира се, не тя беше причината да избягам, но беше добра цел. Дяволски добра цел за изпускане. Всяко пътуване трябва да има цел. Нищо, че пътуването е важно, не дестинацията. Последният път, когато тръгнах без цел, обиколих света два пъти търсейки я. Не го правете!(приятелски съвет) Та ето ме мен един слънчев юнски петък на път за Русе. Стегнал раницата, заредил колата, отворени прозорци, вземам си довиждане с бургаския мирис на море и нефтозавод. Бавно политам през полята с рапица. Звучи ми като приказка, може и да е, ще видим. Първи пътепис ми е(милост за драскача). Полека се освобождавам от стоманения хват на досадно отегчителния град. Предстои ми изкачване през айтоския проход. Нещо, което не съм правил д ...