За коментарите, като за дюнерчета
Само 103 коментара ( до сега) !! Ай стига бе, добро начало. Иначе – то се получи като една развиваща се спирала ... ето как:
Ами, да започнем с това, че Гедеон постави темела с приказката си за ексхибиционизма, като завърши с фразата ‘За съжаление, дори и да напиша цял трактат, този който има такъв начин в възприятие и мислене, просто няма да се промени.’ След което ентусиазира тълпата ... и се получи дюнер Намушиха творбата му на оста на вертикалния грил, включиха захранването, като всеки от околните започна да добавя по свое усмотрение нещица помежду парченцата месце. В стандартното упътване пише ..’ Дюнерът е сандвич пълен с месо. Месото, в повечето случаи агнешко, но и много често телешко или пилешко, се пече на вертикален грил и се слага върху тънък хляб заедно със сос и гарнитура’ Със всеки нов коментар буцата месо обрастваше с невчесани мисли, разкостиха Платон и парченцата му ги разпределиха равномерно, ситно накълцано перо на Пушкин, с цел сащисване на тълпата бяха добавени и парченца от световната конспирация, нокти от глобалистите, просмукани от задачата им да ни направят ''виртуален дюнер'' ...
Е, дюнерджийнацата беше отворена, а тя беше най – важната. Пушкин раздаде пищовите. Собственикът даже се нареди на опашката от чакащи и понякога се опитваше да вземе думата. А иначе дневният ред беше по принципа ‘ Без ред’. Всеки отиваше до цвъртящата буца, нарязваше от нея материал, добавяше свои овкусители, обръщаше се гърбом към публиката където скришом добавяше своя си пикантен сос и всякакви други течности, опаковаше мазалото си в палачинка, туряше собствения си печат за гениалност и тържествено заставаше пред опашката, държейки в ръце своя коментар, настоявайки всички да го опитат. Опашката пощуряваше и подлудена от разнасящият се остър аромат на нечийте невчесани мисли, бързаше да захлупи текущия дюнерджия със своите добре вчесани дюнерчета. От страни се бяха строили воайорите и нерядко някои от тях се ентусиазираше толкова много, че се включваше в общата надпревара на надприказване. Някой предупреди, че ‘Всичко се следи и вкарва в ''облака'', ама не му обърнаха внимание ...
Аз си признавам, че логореята беше заразителна, поддадох се и предложих една стандартна палачинка, лека гарнитура и една голяма Траянова дупка в средата .. вероятно я бях избрал от малките, защото всички минаха през нея и не я забелязаха даже. Оттеглих се настрани, ама раздаващия се аромат около дюнерджийницата беше толкова силен и серт, че връзка от сандала на Платон налепена с власинки от перото на Пушкин ми заседна в гърлото, че реших да си ги предъвча на спокойствие за два дена.
Аммм , понася се. В мен се разбуди спортната страст да се запишем в книгата на Гинес. Вертикалният грил си е все още там, има невъобразимо много материал, който може да се налепи отгоре, има много още какво да се инжектира вътре, както да се изстиска, да не забравяме, че сигурно ще се навъдят още много читатели / писатели, които импулсивно ще добавят гениалните си идеи ....
И – колкото повече пишеш, толкова се увеличава вероятността да запълваш вече изпразнената тема с празни глупости ... така че ... дай и на другите възможността да се изявяват в тази област ...
© Пламен Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
WOW , Сеня, не знал что на свете существует такой екстраординарный мыслитель как ты , а то б' с радостью пригласил б' на дискутируемое событие производства и потребления 'пончиков', прямо задолбала с 'https://www.stihi.in.ua/forum.php?author=47292&poem=647' ... ето для меня является блестящим всемирным вкладом в производстве тех самых изделии. Кстати для 'нормальных' такая 'ерунда' является изюменкой и лекарством для воспроизведения собственного величия , по сравнение с тем , за чертой ' ненормальные ерундо - производственики
-
Без такой ..."ерунды" легко переваривать лобстеров )
а ведь друг познаётся в еде, хотя... я о еде вот так думаю
https://www.stihi.in.ua/avtor.php?author=47292&poem=145280 -
Сеня, во такое дело было - Жуть какая то, все навалом заворачивали мясо от грила в лепешки, предлагали и дурили мозги других, что у них самое самое ... я с трудом все ето пережевал изза отсутствие кваса ... Был бы квас все было бы на месте и не написал бы такую ерунду 🙄
-
Прежде всего5***** за пончики!
А по делу...хм...пусть пистолеты и волос от Пушкина. но гвозди. явно от Маяковского! Хотя...
"Светить и никаких гвоздей"
Писать и никаких пончиков! -
Еволюция, брат!
https://otkrovenia.com/bg/proza/evolyuciya-20
забързан живот, бързи храни, какви 5 лева, какви чорби! -
Пепи, изглежда ме тикаш към сцената от филма 'Смъртоносно оръжие', където Мел Гибсън и Рене Русо си броят белезите от огнестрелно оръжие ... Ти не уважи едно от най - апетитните ни ястия на село ( не - елитите) - свинска чорба, която се прави от абсолютно прясно месо, с люти чушки , както я описвах в https://otkrovenia.com/bg/proza/zele-2 .... , която по презумпция не се яде от дюнерджии и за която каквито и да е класации не важат
-
Не. Месото се кара нарязано и мариновано, по няколко кг за шиш. В дюнерджийницата само го приемат и го слагат да се пече. Салатите и сосовете на повечето места също ги карат готови. Само се насипват в хладилната витрина. Картофите се пържат на место.
И на Графа, и в Халите се приготвя пред купувача, той си избира какво да му сложат, щото има и люти сосове. Това му е технологията.
Както адана кебапът - омесената и овкусена кайма се увива като руло около метален шиш. И при него при печенето металния шиш се нагрява и го затопля и задушава и отвътре. Наистина са майстори.
Само като си помисля вие, елитните, какво изпускате, чак ми става жал за вас! -
Пепи, ти почти ме убеди да опитам ... а може ли сам да си го направя в такова магазинче ?
-
Та значи, да си кажа, ако трябва ме изтрийте, щото не съм елитна дама. Много обичам дюнери. Приядоха ми се. От кога не съм стъпвала в Халите, май животът се раздели на "преди пандемията" и "след пандемията". А ония на Графа са ми още по-далече. Технологията? Месото се реже на тънко като палачинки. Кисне се с часове в специална марината. Набучва се на големия шиш и се върти така че да се изпича равномерно. Така се и реже - от вън навътре. От вътре се задушава, и докато се ореже и излезе да се изпече, става мозък. Вицовете за соса и аз ги знам. А като се топне хляба и в тавата, където капе мазнина от дюнера, преди да му се сложат местото и салатите, мммм... Майсторлъкъ е да се обрязва точно когато е изпечено колкото му трябва, и толкова тънко колкото трябва.
-
-
Ив, българинът е инатлив човек и види ли надпис веднага казва .. 'Кой Аз ли не мога' , като види 18+ или М и Ж се пъха се точно там, където не му е мястото, ей така, 'само да пита' , а надписът за 'елитите' .. Кой, аз ли не съм .. иди се оправяй после за някакъв тормоз ... Написах коментар Номер 101 при колегата Валентин със завоалирано напътствие ...
А на Вал ще препоръчам костен телешки бульон, основата на което са копита от чифтокопитни - върви яко и струва скъпо -
Вал, публично си признавам, че никога не съм ял дюнер, което не значи, че не мога да претендирам за уникалност на авторската ми рецепта В оригинала се включват и рога и копита
-
и сливите, и дюнерите - все една стока!
побъркана работа! - справка: аватарът ми
разцъфтяла се пущината, дюнер... опсссс, слънце не видяла! 😅 -
Дойдохме си на думата, значи. 🙂
-
Е, има и други, леко превъртяли като моят съсед отдолу - колкото пъти ме срещне ми държи реч, че преди три месеца бил намерил пепел от моите цигари на терасата си
-
Поради постоянно увеличаващата се пенсионна възраст - демек няма да "окне"
-
Народът обикновено търпи, търпи и както имаше една сцена - седи си клерка на бюрото и заявява ... 'че ще Окне някой ден' .. когато се пенсионира
-
Ексхибиционизъм + червена точка - малко са даже 103 коментара. Народът търси основно зрелища. Хлябът не го засища.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
