За коментарите, като за дюнерчета
Само 103 коментара ( до сега) !! Ай стига бе, добро начало. Иначе – то се получи като една развиваща се спирала ... ето как:
Ами, да започнем с това, че Гедеон постави темела с приказката си за ексхибиционизма, като завърши с фразата ‘За съжаление, дори и да напиша цял трактат, този който има такъв начин в възприятие и мислене, просто няма да се промени.’ След което ентусиазира тълпата ... и се получи дюнер Намушиха творбата му на оста на вертикалния грил, включиха захранването, като всеки от околните започна да добавя по свое усмотрение нещица помежду парченцата месце. В стандартното упътване пише ..’ Дюнерът е сандвич пълен с месо. Месото, в повечето случаи агнешко, но и много често телешко или пилешко, се пече на вертикален грил и се слага върху тънък хляб заедно със сос и гарнитура’ Със всеки нов коментар буцата месо обрастваше с невчесани мисли, разкостиха Платон и парченцата му ги разпределиха равномерно, ситно накълцано перо на Пушкин, с цел сащисване на тълпата бяха добавени и парченца от световната конспирация, нокти от глобалистите, просмукани от задачата им да ни направят ''виртуален дюнер'' ...
Е, дюнерджийнацата беше отворена, а тя беше най – важната. Пушкин раздаде пищовите. Собственикът даже се нареди на опашката от чакащи и понякога се опитваше да вземе думата. А иначе дневният ред беше по принципа ‘ Без ред’. Всеки отиваше до цвъртящата буца, нарязваше от нея материал, добавяше свои овкусители, обръщаше се гърбом към публиката където скришом добавяше своя си пикантен сос и всякакви други течности, опаковаше мазалото си в палачинка, туряше собствения си печат за гениалност и тържествено заставаше пред опашката, държейки в ръце своя коментар, настоявайки всички да го опитат. Опашката пощуряваше и подлудена от разнасящият се остър аромат на нечийте невчесани мисли, бързаше да захлупи текущия дюнерджия със своите добре вчесани дюнерчета. От страни се бяха строили воайорите и нерядко някои от тях се ентусиазираше толкова много, че се включваше в общата надпревара на надприказване. Някой предупреди, че ‘Всичко се следи и вкарва в ''облака'', ама не му обърнаха внимание ...
Аз си признавам, че логореята беше заразителна, поддадох се и предложих една стандартна палачинка, лека гарнитура и една голяма Траянова дупка в средата .. вероятно я бях избрал от малките, защото всички минаха през нея и не я забелязаха даже. Оттеглих се настрани, ама раздаващия се аромат около дюнерджийницата беше толкова силен и серт, че връзка от сандала на Платон налепена с власинки от перото на Пушкин ми заседна в гърлото, че реших да си ги предъвча на спокойствие за два дена.
Аммм , понася се. В мен се разбуди спортната страст да се запишем в книгата на Гинес. Вертикалният грил си е все още там, има невъобразимо много материал, който може да се налепи отгоре, има много още какво да се инжектира вътре, както да се изстиска, да не забравяме, че сигурно ще се навъдят още много читатели / писатели, които импулсивно ще добавят гениалните си идеи ....
И – колкото повече пишеш, толкова се увеличава вероятността да запълваш вече изпразнената тема с празни глупости ... така че ... дай и на другите възможността да се изявяват в тази област ...
© Пламен All rights reserved.
