Искам да си представя какво изпитва Бог, когато ни чуе, че лъжем.  Ако се покаем – ни прощава. Ако не сме  вярващи – съдът ще е заради липсата на вяра. Но ако сме някъде по средата? Защото има хора, които хем вярват, хем не се съобразяват с Неговите изисквания. Позволяват си, е не големи, но дребни, малки, незначителни лъжи, лъжички, така да се каже.  Послъгват – кога заради своя изгода, кога за да скрият нещо. Самооправдават се, че това не е нещо особено. Други пък говорят за благородна лъжа.

Поглеждам 10-те заповеди. Пише: „не лъжи”. Няма подробни обяснения, няма разни видове лъжи, няма определени условия, няма големи или малки лъжички. Значи казва „не лъжи” и толкоз! Така че, както обича да казва народът ни – всичко друго е от лукавия.

01 2017