За момента, когато Венера срещна Марс
На Лекси.
Алекс дълго стоя втренчен в тавана. Тъмните му очи не трепкаха, дори не се отлепяха от точката, в която бяха застинали преди часове. Може би беше някъде към полунощ, или пък вече се зазоряваше... Не можеше да определи. И без това нямаше звезди. Щеше да бъде студено и утре, както винаги.
Коледният дух беше завладял всичко наоколо. Снегът бе затрупал прашните коли, лампичките се увиваха около клончетата на дърветата, хората се чувстваха някак щастливи, като от картичка, напръскана с брокат. И шикозен надпис. От онези, които пееха, щом ги отвориш.
Щеше да е чудесно, ако Алекс си падаше по Коледите. Вече не му се струваше толкова хубава, беше изгубила целия си блясък. Както и петъците, както и съботните сутрини, както рожденния му ден. Всичко му се струваше прекалено отвратително, за да може дори да мисли... Но усмивките, това му липсваше най-много.
Алекс се запозна с Рокси преди две години, точно в началото на декември. Рокси бе приятелка на ...