За оцеляването
ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО
Нещо не мога да ви разбера за какво оцеляване ми говорите. Аз нямам такъв проблем. Откакто се помня, харесаха ме още като ме видяха, сложиха ме в кафеза, закачиха го на стената да кукам на кръгъл час и толкова. Свикнаха собствениците с мене и когато спра да кукам, те, за да оцелеят, сменяваха ми редовно батериите и аз пак започвах да отмервам ритмично времето: „Кук-кук, кук-кук.”
Случвало се е сутрин, ако се провикна като селски петел, някой да ме замери с каквото намери около себе си, ама аз се скривам в кафеза си и чакам. Какво да правя – господари са. Те ми купуват батериите, от тях зависи животът ми.
И така – от баща на син, от поколение на поколение, зиме, лете – те ми сменят батериите, а аз... си кукам.
А вие – оцелявайте! Оцелявайте, оцелявайте, докато най-накрая и вие изкукате!
Като управляващите. Те в желанието да помогнат на избирателите си поне да оцелеят, че да има кой да ги преизбира, съвсем изкукаха.
Ама доста и изпукаха.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados
Поздрави и от мен! Интересно и забавно! Весели празници!
