За пътищата и безпътната безбрежност

        Здравейте, драги читатели!

        Както знаете вече, понякога яхвам коня, посещавам някой друг курс и… на конкурс. Не мога да озаптя тази моя състезателна същност и това е! Вчера една…  да речем дама (нищо, че щях да я нарека по друг начин), без малко да измъкне под носа ми едни обувчици. Уникални ви казвам! Само за път! Ама къде е тръгнала тя да ми се мери със състезателен дух. На момента я убедих, че са менте, а цената им е такава, защото собствениците на бутика са алчни и само гледат как да преметнат благосъстоятелните жени като нея. Та, не и́ се получи да вземе обувките. Изчаках я да излезе разочарована и веднага ги грабнах. Навсякъде предизвикателства за тази моя същност. Навсякъде!  Спрете да ме предизвиквате, де! Тъкмо малко си почина от поредния курс и хоп – нов конкурс.

      Този път, обаче, се включвам, но изобщо не смятам да посещавам някакви курсове. Малко да разтоваря в края на краищата.  Ако си мислите, че ще гледам посочените филми, да си губя времето за пазаруване и да се ровя в библиотеки и книжарници,  да търся разни романи, дето сигурно са със съдържание не по-малко от петстотин страници, вместо да разгледам някой каталог за каталожна търговийка, също не сте познали.

         Много сложно… „По пътя”! Той, пътят е ясен – или асфалта му ще е ошарен с дупки, или плочките на тротоарите ще хлопат, или пък паветата ще са разместени, до липсващи, да не говорим за черните пътища. Потриса ме от тях! Като си спомня как веднъж мъжът ми реши да ме води на тишина и трябваше да минем по такъв черен, като изобщо не ме предупреди  какво представлява (сигурно от страх, че първо ще  мина през марковия магазин за маратонки), а на мен ми се стори романтично и си сложих дванадесет сантиметрови червени обувчици, огърлица, за роклята няма да споменавам и едвам не изкълчих глезените на краката си. Ама хак му е! Сега съм заредена с каквито ви дойде наум маратонки, кецове и други спортни обувки. За всеки случай. Нищо, че съм го предупредила, че в тишината не горят романтични свещи, щото духа вятър и освен скъп ресторант, с три реда ароматизирани свещи, няма друго по-романтично място.

       Отплеснах се,  това за пътя... вие си го знаете. Ежедневно минавате по него.  Но забелязахте ли, че не трябва да споменаваме семейните скандали по пътя. Е, какво си мислите, че означава това?! Е, как какво? Мъжът ми да се стяга и на лято да купува яхта. В противен случай, семейните скандали  по пътя са си жива предпоставка за  пътно транспортно произшествие и не само… В морето няма път. За океаните да не говорим. Такаааава безбрежност! Почти романтична, ако не се присетя за акулите и рибите меч. Но и много подходящо място за семейни сандали. Ще си сипя шампанско,  ще си взема купичка с ягоди, ще поканя мъжа си на слънчевата палуба, да ми прави компания, ама преди това ще съм се намазала  с лосион със слънцезащитен фактор поне  сто, ще му разкажа какъв багаж съм взела ( семейството трябва да е една споделеност в края на краищата, особено когато липсват приятелките ми), а преди това купила всичко. Той като се отприщи да вика, че само работи, пък аз харча. Вятърът като разнесе в небитието на безбрежността скандала му, аз като го оставя да си излее с часове тирадите, защото съм с тапи в ушите и съм най-добрият слушател, който е съгласен с всичко, дори с правотата му. Той като изгори на слънцето…  Елате, та да видите… Ще си ближе раните  дни на ред и ще мълчи. Ще му затъмня стаята, ще му дам някакво болкоуспокояващо и ще го убедя, че е най-добре, да не излиза от каютата си навън. И без това навсякъде е безпътица – само вода и дестинации, пълни с магазини.  Точно за мен работа.

        Кой му е крив, че навремето, вместо да си върви по пътя, пресече моя, защото заради тези хлопащи плочки, токчето ми се завря между тях, а той тръгна да ме спасява,  да не се потроша. Кой му е крив, а? Да си е вървял по пътя.  На мен да не ми е лесно?! Готова съм на всичко, за да изтърпя  не само него, ами и скандалите му, особено когато не трябва да се споменават в конкурс.  Даже и на яхта съм готова! Но още малко ще ги търпя и ще поискам самолет. Няма все да нарушавам комфорта на ушите си, заради мъж, дори  да ми е собствен, с разни тапи.  Я, вижте приятелката ми! Мъжът и́ е купил самолет. Прекосили са надлъж и нашир небесната безпътна безбрежност.  Докато се качат на него, на мъжът и́ докато му се завие свят и догади от височината, тя докато се направи на загрижена и хоп… на летището в Париж. Ама навремето вървяла по правилния път и в правилното време,  а не като мен, един ден по-рано и по десния  тротоар…

        Така че, драги читатели, избирайте правилния път, както и правилното време за да минете по него.

       Вижте ме мен! От бързане, да не изтърва някоя покупка, се озовах в обятията на собствения си мъж, а можеше да бъде в тези, на мъжа на приятелката ми. Обаче, няма да оставя така работата аз… Омръзна ми от скапани пътища. След яхтата ще настоявам за самолет!