За шестата смърт ще живея - 8 глава

• Ще се мъчи ли дълго?
• Ако всичко е  направено както трябва, ще умре за миг. Използва се дебело въже, намазано със сапун, за да се стегне лесно. Прави се голям възел на примката, който се слага от лявата страна на врата и при рязкото пускане от високо, директно се чупи.
• Как може да объркаме нещата и да го накараме да се мъчи? Или поне да има време да осъзнае какво го чака?
• Трябва да се подкупят дърводелците.
• Всичките ни мразят, знаеш. Ти не можеш ли да направиш нещо?
• Мога, но ми трябват ново въже и желанието да бъда жесток.
• Сег, разочароваш ме.
• Не озверявай, Бартак! Плерах не се е мъчил, умря в бой, стана легенда за цялата армия.
• Беше предаден.
• Бил е влюбен и умря заедно с любимия си, както е искал. Много си напрегнат, имаш нужда от жена.
• Няма да дам повече пари за това. Събирам каквото мога и изчезвам.
• Правилно.
• А ти?
• Аз си лягам.

• Аз, крал Юркут, съгласно доклади на преки служители и доверени съветници, обвинявам Маркан Вартам в следното:

Първо – Неизпълняване на личните задължения като стотник на втора реторха, първи даркин, в кралската армия.

Второ – Подтикване на войници на Негово кралско величие към гибел, безсмислена и неводеща към победа.

Трето – Неизпълняване на команда в бойни действия, водеща до проваляне на предвидената стратегия и рискуваща правилния изход от битката.

Четвърто – Невъзможност в изпълнение на възложени предишни заповеди, в частност – такава по прехвърляне на войник в друг състав.

Въз основа на събраните обвинения и прегледаните доказателства, аз, крал Юркут, давам следната присъда за съдбата на Маркан Вартам, по волята и пред погледите на боговете – смърт чрез обесване.

Глашатаят нави заповедта на руло и слезе от платформата, на която се поклащаше въжената примка. Дърводелците бяха стъкнали всичко за няколко часа. Двама ветерани покатериха стотника, съблечен гол до кръса, с вързани отзад ръце. Втора реторха бе строена и мълчаливо гледаше. Нямаше тренировки в този ден.

Генералът, стоящ отстрани, допълни с висок глас:

• Присъдата ще бъде изпълнена от новия ви стотник, избран лично от мен, след като е показал нужните качества. Много от вас го познават. Излез напред, Бартак Отрел!

Краката на Бартак се подкосиха и само бързата ръка на Сегеван го спря да не падне.

• Стегни се, началник!

Сег се усмихна. Чуха се няколко приветствени вика, новият стотник бе избутан пред строя.

Бартак мина покрай генерала, като го погледна в очите, вече имаше право на това. Движеше се като в сън, краката му лепнеха за стълбичката, платформата заскърца под стъпките му. Приближи бавно, Маркан го гледаше обречено, по-бял от снега. Бартак трябваше да се стегне, не бе неговата смърт.

Хиляда глави следяха движенията му отдолу. Той метна примката на врата на Маркан, пускайки възела отзад. Помисли секунда и го премести отляво.

Осъденият изрече „Сега е твой ред“, Бартак дръпна ръчката, платформата се отвори и тялото полетя метър надолу, преди да бъде спряно от въжето с хрущене. Нямаше викове, реакции. Воините бяха свикнали да виждат смъртта на бойното поле, не в дома си.

Новият стотник искаше да наруши тишината. Другите деветима стояха пред частите си. Той се обърна към своята:

• Няма красива смърт. Няма смърт, която да не идва прекалено рано. Аз съм едва от година тук, но научих, че без приятели и другари смъртта ще иска да ви прегърне. Това би ви казал Плерах.
• За Нежния! За Нежния! – понесоха се викове.

Изненадан и смутен, Бартак слезе, генералът му направи знак, че иска да говорят, а глашатая пъргаво се покатери отново и разви второ руло:

• Аз, крал Юркут, съгласно съветите на доверени лица, вещи във военните дела, въз основа занижения контрол върху обучението и дисциплината на войсковите части, както и злоупотребата с кралска собственост, заповядвам! Считано от днес, всеки даркин ще има главен отговорник, по звание офицер и с благородно потекло. Той ще присъства постоянно в частта и ще отстъпва властта на генералите при военни действия. За офицер на първи даркин назначавам Тагнус Болтаней.

• Мога ли да разчитам на теб?

Генералът и Бартак бяха сами в полутъмната шатра.

• Не съм имал възможност да ръководя хора.
• Те се справят и сами, достатъчно е да се скарваш понякога, само да се сещат кой командва. За друго те избрах. Имаш идеи, които вършат работа. Чете ли документите, които преписва?
• Да – призна си Бартак.
• И какво разбра от тях?
• Че армиите постоянно се променят, за да се адаптират и усъвършенстват. Че добре обмислената, но различна стратегия осигурява победа над всеки враг, и то с много помалко жертви.
• Развий това, очаквам да ме изненадаш при следващата ни среща. Не се притеснявай да докладваш на Тагнус, но винаги му казвай „господарю“, иначе ще се разгневи. И не ставай като другите пиянки!
• Добре, генерале!
• Тагнус е мой стар приятел, утре ще се видите.

Бартак кимна. Генералът си тръгна.

Всичко беше различно. Трябваше да спи в шатрата, отделен с тънка преграда от другите стотници. Сутринта не му се налагаше да ходи на тренировка, а още щом отвори очи, Ток го усети и тръгна да налива вино в една чаша.

• Недей! – спря го с ръка. – Ще се поразходя.

Другите още хъркаха, но Ток предпазливо прошепна:

• Ако се държиш различно, ще те намразят.
• Не ми пука. Не съм пияница и имам хора, за които да мисля. Какви са задълженията ми, никой не ми обясни?

Ток остана доволен:

• Учителите ти предоставят доклади за тренировките. И те ще те мразят, един от тях трябваше да е тук. Следиш за числеността и здравето на хората си, за вражди между тях, Маркан си имаше довереници, които му снасяха какво се върши и говори. И за Плерах говореха.
• Какво?
• Друг път – Ток се изниза, чул прозяване.

Бартак се наплиска с вода и отиде на тренировките, които бяха започнали.

• Селянчето се издигна – озъби се в усмивка Звяра и блъсна с щит противника си, който се строполи.
• Ако не ме слушаш, ще те обеся.
• Ако го направиш, ще те убия.

Хубаво беше да срещне приятел, но не за това дойде тук. Трябваше да изясни някои неща.

• Всички учители да дойдат при мен за малко!

Четиримата намусени мъже спряха да викат и приближиха. Двама от тях го бяха тренирали.

• Не сте доволни, но това е положението, аз съм новия стотник. Найважното нещо за мен ще бъдат хората ми. Не ви искам доклади, вие си знаете работата. Искам да знам проблемите и да ги отстраняваме навреме. Приемам предложения, приемам критики. Имате ли въпроси?

Имаха. Също и предложения. Много от уредите и учебните оръжия бяха в окаяно състояние. Искаха да се състави нова група за новобранците, защото занимаването с тях забавяше развитието на останалите. Можеха да говорят до обяд, ако Ток не беше дотичал.

• Офицерът е тук. Иска да говори с всички стотници, като първи си ти.
• Идвам – Бартак се обърна към учителите. – Утре ще поработим над нещата. Предайте на моите хора довечера да вечерят пред шатрата! Да ги видя и да им кажа някои работи.

Тръгна си доволен, но и нервен от предстоящата среща с благородника. Дали щеше да го натика в някое русло и да прекрати опитите му за промяна?

Стотниците стояха пред шатрата, никак не бяха спокойни.

• Влизай, всички те чакаме!

Той влезе.

Тагнус Болтаней се оказа млад, трийсет и няколко годишен, слаб, но строен, с широки рамене и дълга права коса, стегната в плитка.

• Още малко встрани, не понасям чуждо хъркане, обърква моето!

Нареждаше на четирима дърводелци, които местеха голямо легло с балдахин. Други двама ковяха нова преграда до скъпо старинно бюро, лъскаво от пластовете лак, наслагвани с годините.

• Ето те и теб! – забеляза влезлия Бартак. – Заповядай, седни!

Подаде ръка, нещо напълно неочаквано:

• Ти си Бартак Отрел, нали?
• Да, господарю.
• Вчера си изнесъл реч за смъртта, много интересна тема. Нека аз ти кажа какви видове смърт има. Първата, чрез обесване, е найнизшата и най-позорна. Нея заслужават предателите, клетвопрестъпниците и изменниците.

Втората, на бойното поле е за смелите, сред които, разбира се, попадат и безразсъдните. От такава смърт, мъжката, умират хора, които се борят за нещо и са отишли да го отстояват. Щеше да е и най-благородна, ако го правеха за собствените си идеали, а не по нечия чужда прищявка.

Третата смърт идва от охолство, от прекомерно ядене и пиене, когато това е целта на живота ти, докато тялото не издържи и се предаде. Така основно свършват търговците, които се лакомят докрай. Наричам я тлъстата смърт.

Четвъртата смърт е в дуел. Тя е привилегия на младите благородници, по цял ден яздещи коне или четящи поезия, докато някоя дама не разбие крехките им сърца и не поиска да гледа как се бият за нея. Това е празна смърт.

Петата смърт е с отравяне. Принадлежи на най-могъщите в кралството, когато много задници искат да седнат на един стол и не им се чака ред по наследство. А не могат да убият някого открито, веднъж, защото нямат куража и втори път, защото ще загубят правото си по закон. Това е кралската смърт.

И последната, шестата, е смъртта от старост. Тя е за бедните, обикновените хора, които не ламтят за нищо, а си гледат семейството, животните, едва свързват двата края, но са щастливи. Това е божията смърт.

Колкото повече искаш, толкова по-малко ще получиш, ще имаш повече врагове и завистници, повече грижи ще тровят мислите ти. Обикновените хора, Бартак, са най-обичани от бога, защото те са най-близко до него, до земята, имат най-здрави корени и най-чисти души.

Мъжете бяха приключили работа и си отидоха. Нямаше друг освен тях двамата. И въпросите. Благородниците винаги се изразяваха загадъчно, да се чудиш какво се опитват да кажат. Дали Тагнус обвиняваше Бартак, че не е останал в селото си? Едва ли.

Един благородник не знаеше какво е да си легнеш гладен, или да гледаш как единствената ти козичка умира и нямаш пари да си купиш друга.

След като приключи тирадата си, Тагнус започна по същество:

• Знам, че си нов тук. Аз също. Знам и за враждата ти с дърводелците. Утре да я приключиш завинаги! Даркинът трябва да е обединен, без вътрешно напрежение. Извикай ми следващия! На вечеря ще почерпя от моето вино.

Беше странен, но му харесваше, свестен за благородник.

• Влизай! – каза Бартак на друг, останалите го наобиколиха.
• Тук ли ще живее?
• Разпитва ли нещо?
• Ще има ли промени?

Бартак ги успокои:

• Не разбрах какво ми говори, повечето време декламираше стихове.

Остави ги да размишляват в рими и тръгна към девета реторха. Нямаше какво да чака до утре, вечерта бе далеч, а проблемите се решават бързо, иначе се натрупват.

Пропусна обяда, но по пътя мислите му се проясниха. Трябваше да разсъждава по-мащабно, малката къща на живота му се превърна в стопанство и грижите пораснаха заедно с отговорностите. Имаше си и привилегиите, но не това бе важното. Заплатата му стана два квадрона, разполагаше с безплатно вино и безплатни курви. И слуга, в лицето на Ток. Когото смяташе да направи свой приятел.

„Сега е твой ред“, прошепна Маркан преди да умре. Беше неговият ред, нямаше да го проспи. Нямаше да забрави откъде е тръгнал и кои са приятелите му. Искаше да заслужи шестата смърт.

Пристигна в девета точно когато връщаха чиниите от обяда си. Навлезе в редовете между палатките, насочен към командната шатра. От всички страни го гледаха злобно и се скупчваха около него. Не носеше знаците си за новия ранг, нарочно.

Усетили, че нещо става, от шатрата излязоха двама стотника.

• Какво търсиш тук?
• Идвам да се извиня на тези, които пребих.
• Разкарай се веднага! По друг начин ще се разправяме с теб.

Впечатли го това, че стотниците защитават хората си и са запознати със случая. Но щяха да го изритат без да успее да обясни, затова се наложи да каже:

• Офицер Болтаней няма да остане доволен, че сте ме изгонили.

Това ги стресна.

• Какъв човек е той? Шантав ли е?
• Стори ми се свестен. Като мен. Едно лошо начало не е задължително да има лош край. Както казах, идвам да се извиня.

Поканиха го в шатрата и изпратиха прислужника си да извика пострадалите. Тук не пиеха от сутринта, навсякъде имаше скици и чертежи, по които се работеше.

• Ти беше от втора, нали? Защо Тагнус разположи квартирата си при вас?
• Не знам, може би имаме наймного проблеми. Тук е друго, виждам, задружни сте.
• Ние сме занаятчии, не сме тръгнали по битки. Предпочитаме да творим, но ни се налага да разрушаваме. Ето я Голямата уста.

Влезе мъжът с потрошения нос, следван от приятелите си.

• Това е…? – началникът му се обърна въпросително към Бартак.

Той се представи:

• Стотник Отрел от втора. Дошъл съм да се извиня.

Изпратиха го почти до осма.

• Не беше нужно. Ако всеки стотник започне да се извинява на войниците, ще настъпи анархия.
• Беше нужно. Това се случи преди да ме повишат, а и Тагнус е прав – един даркин сме, не трябва да се мразим.
• Съжалявам за загубите ти! Тук наймного някой да си отреже пръста.
• Какво ще кажете някоя вечер да се съберем и да се напием?
• С удоволствие, но не и с тази пикоч, която ни зареждат. В обоза в десета има истински еликсир, пазят го за краля, ако реши да се появи. Имам връзки там.

Бартак усмихнато подаде ръка за сбогом:

• Не обичам кражбите, но все едно не съм разбрал.

Разделиха се приятелски, както трябваше да стане. Пътят обратно бе по-лесен, пък и Звяра го настигна.

• Къде си ходил, Лейбан?
• За вино, командире.