Буря в пустиня или нищо...
А може би книга стара, безинтересна, захвърлена.
Провал без напредък или всичко.
Не знам за вас какво съм, но за мен сте нищо...
Просто милиони звезди в небето, всяка сама с своето его.
Милиони звезди които настъпвам, които ме препъват,
някои заслепяват, другите душат
и въжето около врата ми все повече опъват.
Не харесват моя начин, моя път.
Изпълнени с глупост и с умората от завистта се опитва да ме спрат.
Въжето се отпуска и дълбоко дъх поемам аз.
Печеля. Аз печеля от болката и сълзите печеля!
Усмихвам се звездички мои. Усмихвам се заради вас.
Само аз мога да се съдя.
Само аз знам кои как ме е предал.
Имам планове, а не мечти.
Аз действам, звездите мечтаят.
Аз съм луна, а вие провал.
Само аз знам как съм оцелял, кой съм държал
и кой мене е държал.
Само аз знам как гледам на света,
като пътека от звезди, по които да вървя.
© Емилия Костова Todos los derechos reservados