Буря в пустиня или нищо...

А може би книга стара, безинтересна, захвърлена.

Провал без напредък или всичко.

Не знам за вас какво съм, но за мен сте нищо...

Просто милиони звезди в небето, всяка сама с своето его.

Милиони звезди които настъпвам, които ме препъват,

някои заслепяват, другите душат

и въжето около врата ми все повече опъват.

Не харесват моя начин, моя път.

Изпълнени с глупост и с умората от завистта се опитва да ме спрат.

Въжето се отпуска и дълбоко дъх поемам аз.

Печеля. Аз печеля от болката и сълзите печеля!

Усмихвам се звездички мои. Усмихвам се заради вас.

Само аз мога да се съдя.

Само аз знам кои как ме е предал.

Имам планове, а не мечти.

Аз действам, звездите мечтаят.

Аз съм луна, а вие провал.

Само аз знам как съм оцелял, кой съм държал 

и кой мене е държал.

Само аз знам как гледам на света, 

като пътека от звезди, по които да вървя.