Захарен памук
Каза „да”, когато те попитах дали ще избягаш с мен.
Затова, ето ме, бягам. На вратата на съзнанието си съм, опаковала всички чувства и спомени прилежно, в торбички.
Пристъпвам прага и излизам от себе си. Тялото ми се превръща в капки лилаво мастило, а аз продължавам навън без него.
Въздушна, гледам как и ти оставаш без тяло и само очите ти ще ми липсват…
… забрави това, нали сега бягаме!
Ела, нали ти обещах да ти покажа люлките… нищо, че не съществуваме и няма как да се полюлеем. Ще гледаме как птиците пият вода от локвите в пясъчника.
Не е ли красиво? Люлките прискърцват от повея на вятъра и се чудя дали и там няма някой като нас…
Няма, казваш?
Да… разбира се, че няма. Та ние сме уникални… нима някой друг може да избяга и да унищожи тялото си така!? … абрави това!
Хайде, да продължаваме, вятърът се усилва и ще ни отвее някъде, където не искаме да сме. Нали обещаваш, че ще ме пазиш от него? Знаеш, че така ме е страх…
Да се скрием и да пеем приказки, докато спре. Ако имах ръце, щях да държа твоите, криейки се в листата на дърветата, още мокри от дъжда следобед.
Ако изобщо имах тяло, то щеше да трепери… Знаеш, че така ме е страх…
… забрави това, нали се скрихме и сега ще пеем приказки!
А когато вятърът спре, тогава накъде?
Да тръгнем вън от листата, вън от площадката с люлките, вън от града и от Земята.
Искаш ли да стигнем небето? Моля те, нека стигнем небето!
Облаците изглеждат толкова пухкави… напомнят захарен памук.
Нека да тръгваме, още сега, вече не ме е страх от вятъра.
Нагоре. Само нагоре. Представи си, че те държа за ръка.
Нагоре, още малко, вече усещам аромата на изгоряла захар…
… забрави това! Тялото ти не ядеше сладко, не ти.
Сега сме въздушни и избягахме да живеем в огромен захарен памук.
Виж, виж, долу на земята заваля… Дано не завали и тук, защото
захарният памук се разваля като е влажно…
А аз обичам захарен памук…
А теб, теб обичам повече даже от него.
© Неда Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хареса ми
...точно като снимките ти...някакси замечтани и излъчващи оптимизъм : ) -
Неда, определено е интересно при теб.
-
Много сладка истроия!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Стана ми носталгично. Влязох тук и спомените се заредиха-неочаквани, неканени и толкова прекрасни...
Стана ми празно. И имах нужда от вдъхновение. А ТИ винаги си била една от малкото, които успяват да ме вдъхновят...истински, не временно, цинично,повърхностно...
Не знам дали ще го прочетеш; не знам дали още влизаш тук- аз самата го правя рядко; но ИСКАМ да ти кажа-
БЛАГОДАРЯ! За вдъхновението, за неповторимостта, за красотата и приказното,които лъхат от теб...