Закачулената
...Колата летеше с бясна скорост по мокрия път към дома. Всеки ден тези дълги километри се изтъркулваха изпод колелата ù ту сухи и приветливи, галени от слънцето и вятъра, ту мокри и тъжни под минорния напев на лошото време. Бързане – постоянният бяг на живота се сливаше със скоростта на автомобила; бързане, което се беше превърнало в монотонно препускане през пустините на делника. И ето: пак педалът на газта бе опънал жилите си докрай и се опираше в долната част на купето. Пейзажите около пътя отдавна не правеха впечатление. Те се редяха, размазани и свързани един с друг, образувайки разноцветни линии покрай стъклата на автомобила. Но спокоен беше пътят в този делник. Трафикът, който го изпълваше през уикенда, сега бе заменен от спокойствието на тясна и рядка колона от коли, които просто си бързаха.
Аз се возех отпред, спряла поглед върху нижещите се под нас бели линии на платното. Сякаш те бяха по-интересни с идеалните си прави контури от обетованите картини около пътя, ...