Залесяването
Не беше лош човек Ганчо Любовчията. Кротък и добродушен; той нито по кръчми ходеше, нито цигари пушеше. Работеше като вол; беше утроил земите на баща си, а спечелените пари умееше да пести. Живееше в голяма къща на центъра на селото, в чийто двор бяха запрени много стопански машини, а в обора му мучеше многоброен добитък. Ще рече човек, че работата му е наредена до дълбоки старини и дорде е жив над главата му проблем не ще да прелети. Обаче, както е казал народът – много хубаво, не е на хубаво. Зад рамото на всеки успех наднича малко или голямо нещастие.
Имаше болка и в ганчовото сърце - не можеше ергенът да си намери жена. Ходеше по седенки, задяваше невестите по улицата, взе да влиза често и в кафенетата, но от това нямаше голяма полза. Единственото нещо дето излезе бе, че щяха да го калесват за зет на чорбаджи Методи, ама дъщеря му беше едно мрънкало, един ненаситен змей за бижута, помади и разни други глезотии, че най-накрая Ганчо махна с ръка и се отказа. Заради неспо ...