Иска ми се на мога да опиша моментното си състояние възможно най-ясно. Не знам как успявам да запазя равновесие. Присвивам
очи, стискам зъби, само и само за пореден път да не издам чувствата си. А какво ми е всъщност? Боли ме, сърцето ми изгаря
от съмнения, които оставят пукнатини, а през тях прокапва леко и безшумно любовта ми. Мечтая да уловя и да запазя капките,
за да ги оставя за себе си. Искам да продължа да вяряам я приказките за щастие, да се погледна през чужди очи и да
открия къде греша. Как да повяряам, че съм обичана, когато не го прочитам в погледа ти? Как да сам уверена, че за теб съм
безценна, когато ме оставяш сама? Ще се справя. Ще потъна и пак ще намеря сламка, за която да се уловя. Обичам те, а
съмненията ме убиват. Наливат сълзи в очите ми и ме задушават. Искам да мога да ти вярвам, но отново съм наранена и нямам
доверие в никого и в нищо. Чувствам се сама и празна в препълнения си живот. Единствено ти можеш да запазиш падащите
капки любов, да запазиш душата ми...