ВТОРА ГЛАВА 

Тайра очакваше Джорджия след десет минути да пристигне и двете да тръгнат за партито. Чувстваше доста добре, че тази вечер нямаше да се натоварва с работа. Една вечер на забавление ще я отпуснеше от стреса.

Облеклото, с което избра да се облече беше доста свободно и удобно за повод като този. Рокля, която не беше прекалено официална и която я караше да се чувства добре в нея. Избра си да бъде в цвят пепел от рози с открити рамена и дълга до коленете й. Един от най-добрите й модели. В гардероба й не преобладаваха единствено нейни дрехи, но също и от много други известни дизайнери.

Косата й беше свободно пусната без никаква прическа. Постави лек и естествен грим на лицето си. Тайра не харесваше прекалено тежките и тъмни цветове на очите си. Харесваше й да бъде естествена.

Клетъчният й телефон зазвъня и тя при обаждането на Джорджия, която я осведоми, че я чака на паркинга пред жилищната й сграда.

На Тайра й отне една минута, за да се настани в колата на приятелката си и да тръгнат към партито.

     – Чудесен избор на рокля! – Джорджи се обърна към нея.

    – Благодаря, твоят също е страхотен! – Отвърна й Тайра с погледа си върху облеклото на приятелката си.

Джорджи се беше спряла на скъп модел на рокля от „Кавали“. Черното беше един от любимите цветове на приятелката й. Тя също не се бе облякла в прекалено дълга рокля и също беше заложила на рокля с презрамки, но с малко по-отворено деколте от нейното. Джорджия винаги показваше прелестите си, щом имаше шанс да го направи.

Тайра я познаваше достатъчно добре, за да кажеше, че тази вечер най-добрата й приятелка е готова да флиртува. Щом ставаше дума за мъже, Джорджия знаеше как да се забавлява с тях, дори и да не стигаше до леглата им.

    – Познавам този поглед! – Джорджия се обърна към нея.

    – Нима? – Тайра й отвърна предизвикателно.

    – Знам какво си мислиш, но не е така, сестро! Няма да флиртувам с мъже.

  – Не мога да повярвам, какво чувам? – Тайра каза с изненада. – Но облеклото ти крещи – „ Аз искам да флиртувам“!

   – В това си права, но няма да флиртувам с мъже, а само и единствено с Крисчън. – Уточни се Джорджи.

  – Защо започвам да си мисля, че имаш нещо повече от влечение към него?

  – Почакай да го видиш и ще получиш отговорът на въпроса си! – Джордия й каза, без да й отговаря.

Тайра наистина започваше да няма търпение да се срещне с Крисчън. Приятелката й му правеше толкова комплименти, че дори и нейното любопитство започваше да се обажда. Не, че искаше да има нещо общо с него, но Джорджия е омагьосана от него. Никога преди не беше говорила за мъж ентусиазирано. Това беше нещо необичайно за нея. Та тя го боготвореше като бог. Щом Джорджия го правеше, значи този мъж е повече от съвършен. Но нима съществуваше такъв мъж? Дори и брат й не беше напълно съвършен. Никой не е!

Крисчън ги посрещна на предната палуба с широка усмивка. Погледът му се спря върху Тайра. От дълги години не я беше виждал, но тя си оставаше същата красавица от гимназиалните години. Все още помнеше как я поставяше на пиедестал, а тя нямаше интерес към него. Беше се научил да задържа желанието и привличането си към нея, но тази вечер отново усещаше тази тръпка от преди. Едва ли, мнението й да си бъдеха приятели се е променило. Заради Джорджия нямаше да прави опит, за да разбере. Да бъде нечестен играч, не му беше в стила.

    – Добре дошли на скромното ми парти. – Поздрави ги той.

    – Благодарим. Не бих го нарекла скромно! – Тайра първа проговори.

  – Всичко е просто чудесно. – Добави Джорджия и обходи с поглед палубата, украсата и гостите.

    – Няма да ви разочаровам. Ще си прекарате добре. – Крисчън им отвърна с все още присъстваща усмивка на лицето му.

Покрай тях премина сервитьор с поднос пълен с кристални чаши запълнени с шампанско. Той взе две, за да почерпи гостенките си. Джентълменството бе просто в кръвта му.

   – Благодарим. – Двете заедно казаха, докато приемаха чашите в ръцете си.

  – Тайра... разбрах, че имаш бутик! – Крисчън обърна разговорът в професионална насока.

   – Всъщност, двете с Джорджи го ръководим. Продаваме собствена марка дрехи. – Обясни му тя.

   – Това е чудесно! До преди да потърся Джорджия си мислех, че вече ще сте щастливо омъжени. – Крисчън бързо затвори професионалната страница и премина към личната.

   – Още дълго време се виждам да не съм омъжена. – Тайра му отвърна с лек смях.

  – Нима? Не мога да повярвам, че няма мъжки интерес върху теб! – Честно й каза той.

   – Има, но все не се задържат за дълго. – Призна му тя.

 – Според мен са загубили много. – Отвърна й Крисчън и отпи от шампанското си.

   – Аз й казвам същото. – Джорджия се присъедини в разговора им.

  – Как е брат ти? Редовно следя играта му. – Заговори той за Клейтън, отговорникът за неуспешния любовен живот на Тайра.

   – Той е много добре. Искаше да дойде с нас на партито, но има мач утре. – Отговори му тя.

  – С удоволствие искам да се срещнем. Бих искал да му кажа очи в очи, колко много е талантлив на игралното поле.

   – Сигурна съм, че ще се отвори възможност да го направиш. – Тайра му се усмихна мило.

 – Надявам се да стане скоро. – Той също отвърна на усмивката й, а погледът му за кратък момент се отдели от нея, като се насочи към пространството зад тях.

Ръката му се вдигна за секунди и с усмивка махна към някой, за да се присъедини в компанията им. Тайра и Джорджия с любопитство се обърнаха, за да видят, кой ще ги зарадва с присъствието си. Очите им се спряха на впечатляващо добре изглеждаш афроамериканец. За вкуса на Тайра, тя си признаваше, че е апетитна хапка от срещуположния пол. Някак си външния му вид й казваше, дързък, страстен, секси и опасен. Всичко в нея крещеше – „Внимание! Опасен хищник!“.

  – Дами, да ви запозная с моя много добър приятел и колега, Бруно Дейвис. – Крисчън учтиво го представи. – Това тук е Тайра Лоукър и нейната приятелка и колежка Джорджия Евънс.

    – Много ми е приятно. – Тайра пое ръката му в своята за поздрав.

    – На мен също. – Бруно й отвърна, без да сваляше очите си от нея.

Тази жена беше едно съвършено създание. Красотата й, дори го караше да се замисли дали някога е виждал нещо по-красиво? Артистичната част вътре в него се обади. Мисълта да й предложеше да му стане модел се заби в съзнанието му.

   – Ню Йорк ще завижда с толкова много таланти във Вашингтон. – Тайра прекъсна мислите му с шегата си.

   – Оу, Бруно ми е колега, но не във Вашингтон, а тук! Наскоро реших да отворя галерия в родния ми град и му предложих да оставя в неговите ръце по-голямата част от работата в нея. – Крисчън пръв отговори на грешното заключение на Тайра.

  – Нещо, като помощник-мениджър? – Джорджи също се включи в разговора.

   – Да, почти правилно казано, но също така ще преподава и на млади художници. – Отговори й Крисчън.

   – А вие с какво се занимавате? Крис каза, че сте колежки! – Бруно искаше да разбере нещо повече за жената, която все още крадеше вниманието му напълно към нея.

 – Джорджи и аз имаме собствен бутик за дрехи. По-точно казано, дизайнерки сме. Едва ли си чувал за „ Ти Енд Джи“? – Тайра отговори на въпроса му.

Тя беше напълно наясно, че той е привлечен от нея. От нейна страна, тя също беше привлечена към него.

   – Шегуваш ли се? Сестра ми има някои дрешки от тази марка. – Бруно ентусиазирано й отговори. – Признавам, че изглежда много добре в тях. Имате страхотен талант! Най-важното е, че нещо хубаво на достъпни цени.

    – Не знаехме, че сме известни! – Каза Джорджия широко усмихната.

    – Мисля, че тук в Ню Йорк ви знаят. – Бруно й отвърна с увереност.

   – Джорджи, какво ще кажеш за един танц? – Крис се обърна към нея и хвана ръката й, без да чака отговорът й.

Искаше да остави Бруно и Тайра малко насаме без те двамата да ги притесняват. Крис знаеше, че между тях двамата прехвърчаха искри. Достатъчно ясно можеше да ги види. Той беше добър приятел и искаше да им даде време, в което да се опознаеха малко по-добре.

  – Чудесна двойка са. – Бруно заговори, като в същия момент следеше танца на приятеля му и Джорджи.

  – Така е. Жалко, че са само сексуални партньори! – Тайра му отвърна с лека усмивка.

  – Нима? Крис не е от мъжете, които ще бъдат с жена само за интимна връзка. – Бруно я погледна със сериозен поглед.

Знаеше какво говори и познаваше приятелят си много добре, за да не повярваше на това, което му казваше Тайра.

  – Ако имат сериозна връзка, не мисля, че ще издържи много дълго. Той живее във Вашингтон, а тя тук!

  – Явно не познаваш Крис достатъчно добре? – Той й дари още една от прекрасните си мили усмивки.

  – С него се познаваме от гимназията, но наистина не го познавам добре. Май трябва да говоря от себе си за Джорджи? Двете сме като сестри. Познаваме се от много малки. – Тайра се почувства неудобно от коментара си за връзката на приятелката й с Крис.

   – Може би, тя не знае, но аз съм сигурен, че той е сериозен с нея! – Увери я Бруно.

   – Честно казано, хлътнала е по него доста силно. И сексът не играе голяма роля за това. Допада й като човек, и тя все още не осъзнава, че започва да има не само влечение, но и чувства към Крис. – Сподели му Тайра.

   – Ааа, първите стъпки на любовта! Да си остане между нас, но и аз мисля, че Крис е леко влюбен. – Той й смигна съучастнически, след като се съгласи с казаното от нея. След кратка пауза добави. – Не се притеснявай за тях, знаят какво правят. Връзката си е тяхна.

   – Така е. Джорджи ми е приятелка, но не мисля, че имам правото да си пъхам носът прекалено дълбоко в личния й живот. Ако нещо я притеснява, сама ще сподели! – Отвърна му тя и отпи последната си глътка от шампанското в чашата й.

Бруно взе от близък сервитьор нови две чаши за него и нея. Тя прие своята с вежлива усмивка.

Този мъж започваше да грабва вниманието й все повече. Харесваше й, че е интелигентен и мил. Сестра му дори носеше дрехи от бутика й. Не, че това много я впечатляваше, но я караше да се чувства щастлива, че марката й е поне малко известна. Най-вече харесваше компанията му. Бруно я караше да бъде себе си пред него. До сега никой мъж не беше успявал да го направи напълно, а и те не успяваха да се задържат около нея за дълго.

  – Значи си художник! Какво рисуваш? – Тайра се концентрира върху целта си да го опознае още малко.

Джорджия и Крис продължаваха да си прекарват добре на дансинга, а на тях двамата не им оставаше нищо друго, освен да си разменят въпроси и отговори.

   – Бих ти казал, какво бих нарисувал! – Бруно закачливо й отвръща, без да даде отговор на въпроса й.

   – И какво ще бъде? – Любопитно го попита тя.

   – Теб! – Кратко и искрено й казва Бруно и зачака да види реакцията й.

   – Мен? Много мило, но не мисля, че ставам за модел. – Тайра му отвръща срамежливо и леко шокирана.

Преди да успееше да вдигне погледът си отново към него, тя отпи голяма глътка от чашата си за кураж. Беше й трудно да срещне неговите очи, когато ясно разчиташе интересът му към нея в тях. А и нейните също издаваха за нейния интерес към него. Защо се чувстваше като прозрачна, когато той я погледнеше? Имаше чувството, че не можеше да скрие нищо от тези негови прекрасни тъмнокафяви очи. Погледът й се спря върху ръцете му. В главата й се завъртя мисълта, какво ли беше да те докосват тези големи мъжки ръце? До тук с палавите мисли, не искаше да се изчервява и да издава какъв грях правеше в съзнанието си.

   – Не ти трябва талант, за да бъдеш муза на един художник. На мен ми е достатъчна неземната ти красота, за да искам да я поставя на платно! – Обясни й Бруно с надеждата, тя да приемеше офертата му да позира пред него, за да запечаташе това нейно красиво лице в картина.

   – Никой до сега не ме е рисувал. – Казва Тайра скромно.

Наистина беше поласкана от желанието му да й направи портрет.

   – Тогава ми дай шанс да бъда първият! – С миловиден поглед, той зачака отговорът й.

   – Дадено. Но те предупреждавам, че нямам много свободно време около бутика. Тази вечер ми е първата от два месеца. – Тайра най-накрая се съгласи.

   – Леле, мисля, че се пренатоварваш с работа. Предлагам събота вечер да се посвещава на рисуване. Няма да изгубиш нищо, ако почиваш един ден в седмицата! – Бруно взе бързо решение за деня, в който ще можеха да се виждат и той да работеше върху картината си. Преди тя да му отговори, той добави с още по-сериозен тон в гласа си. – И не приемам откази!

   – Договорих ме се! – Кратко казва тя с усмивка.

  – Чудесно! – Щастлив той прие нейната ръка в своята. Сякаш току-що бяха направили добра сделка помежду си.

Без да й казваше нищо друго, той взе от дясната й ръка чашата й с шампанско и заедно с неговата ги постави на близката маса. След това, хвана Тайра за ръката и започнаха да си проправят път през тълпата на партито към дансинга, за да й направеше чест за един танц.

Джорджия беше права, партито хич не беше лошо!

В прегръдките на Бруно и отнесена в мелодията на песента, Тайра забрави за всичко около нея. Чувството да бъдеше в мъжка прегръдка отдавна не се беше появявало, за да я накара да се почувства малко повече жена. А какво е жената без мъж и мъжът без жена? И двата пола имат нужда един от друг. И жената, и мъжът градят мечти един около друг и един за друг. Най-прекрасното нещо, което може да се роди между тях е любовта. Тя събира един мъж с една жена, за да създадат семейство и да бъдат заедно до старини. Тайра сега разбираше всъщност, колко е самотна. Беше щастлива, че при да се вижда с Бруно всяка събота. Имаше нужда от почивка и е съгласна да си я прекарва с него.

След още няколко танца, двамата отново бяха в компанията на Крис и Джорджия, които най-накрая се бяха завърнали от танцовия им маратон.

   – Прекарвате ли си добре? – Крис като учтив домакин се обърна към тях.

   – Всичко е страхотно, човече! – Отговори му Бруно.

  – Само това да чувам! – Той потупа приятелят си по гърба. След това се обърна към Тайра. – Разбрах, че си дошла с колата на Джорджия, но аз искам тя да остане с мен тази нощ. Съгласна ли си Бруно да те върне във вкъщи?

   – Разбира се. Няма проблем. – Отговори му тя.

Можеше да влезе в положението на приятелката си и я разбираше напълно. Тайра искрено искаше Джорджи да си прекара добре.

  – Благодаря ти! – Приятелката й се обърна към нея с мила и пълна с благодарност усмивка. – Ще се видим утре.

   – Задължително! – Каза й кратко Тайра.

  – А сега ни извинете, но ще се оттегляме в каютата. Благодаря, че дойдохте на партито ми! Чувствайте се свободни да продължите със забавата. – Каза им Крис и заедно с Джорджи тръгнаха към любовното си местенце.

  – Някой ще си прекара доста добре тази нощ! – Бруно се обърна към Тайра, след като бяха останали отново само двамата.

   – А аз смятам, да прекратя забавата. – Отвърна му Тайра и сложи ръката си пред устата си, за да направи една кратка прозявка.

   – Май си уморена? Какво ще кажеш да те върна вкъщи? – С топъл глас се обърна той към нея.

   – Чудесна идея. Наистина съм уморена. – Отговори му Тайра.

Бруно, без да казва нищо друго тръгна към мястото, където беше паркирал колата си. Тайра също в мълчание тръгна след него. До тук със съботното купонясване, време беше да постави умореното си тяло на леглото си и да дадеше почивка на мозъка си с един хубав сън. Утре беше почивният ден на бутика, но нея я очакваха скиците, на които обърна гръб тази вечер.

Колата на Бруно спря пред жилищната й сграда петнайсет минути, след като напуснаха партито.

   – Благодаря за хубавата вечер! – Тайра учтиво се обърна към него.

   – Аз също благодаря за компанията ти. – Бруно й отвърна усмихнат.

Преди да слезеше от колата му, тя извади от дамската си чанта тефтер и откъсна празен лист от него. За кратко време върху него записа номерът на клетъчния си телефон и му го подаде.

Бруно го прие и грижливо го сгъна, след това го прибра в портфейла си.

  – Следващата събота ще ти се обадя! – Каза й той с голямо желание да я изпрати с една целувка.

Но не искаше да предприема тази стъпка, толкова рано. Не искаше да я изплаши и да изгуби шансът си да я види втори път.

  – Лека нощ! – Пожелава му кратко Тайра.

Преди да успее да излезе от колата му, тя чу и неговото пожелание обратно.

Двамата се разделиха с помахване на ръце и усмивки на лицата им.