Защо да вярвам в любовта? Като се замисля, тя не ми донесе нищо добро. Грабеше от мен, късаше ме на парчета, зашиваше ме с конци, лекуваше раните, а след това още в тях дълбаеше с ръце. Като се замисля, ми донесе само разочарования. Една огромна болка, която понякога изпитвам, щом силите ми не достигат. Една дълбока празнина, която всеки ден усещам в себе си. Едно недоверие и страх... Страх да повярвам, да се отдам, да показвам на хората, че ги обичам. Защото сега съм твърде променена. Твърде студена и отдалечена от света. Твърде плаха, за да се отдам на чувствата си и да ги показвам... Твърде много ме е страх да не бъде наранена, отново...

Защо да вярвам в любовта? В крайна сметка не ми донесе нищо хубаво. Всяка усмивка си имаше своята жестока цена. Всяка подарена ми ласка, нежност и капка любов струваше цялата болка и сълзи на света.

И се убедих, че това да бъдеш добър, сърдечен, честен и искрен с хората, невинаги означава, че и те ще се държат така с теб. Убедих се, че дори когато поднесеш сърцето си на ръце и вкорениш в него всичкото си доверие към човек, когото обичаш, невинаги значи, че той ще ти отвърне със същата искреност. Невинаги знаеш, че той ще ти даде сърцето си... Невинаги знаеш дали наистина е с теб... в огън и вода, в добро и зло...

Защо да вярвам в любовта? В крайна сметка тя ми отне най-скъпото - сърцето. Или аз сама го дадох, а ми го взеха неговите ръце. Но вместо да го галят и пазят, понякога тъй силно и лошо го нараняват. В края на краищата какво получих, освен че времето всичко ми отне. И се разпадах, и се изграждах. И падах, и се изправях. И още напред вървя. Не спирам. Прекарвам си път през тълпата и сякаш ми е сив светът.

 Но се убедих в едно... Че каквото и да става, никога не трябва да спираме и да се отказваме. Не трябва да се предаваме. И трябва да знаем, че само и единствено на себе си можем да вярваме... въпреки че понякога и самите ние се предаваме... Тогава какво остава за другите? Убедих се, че ако не се научим как да правим сами себе си щастливи, няма кой друг да ни направи... А когато вярваме в себе си, никой не може да ни дръпне назад.

Защо да вярвам в любовта? В крайна сметка нищо добро не видях, но някак си надежда в мене ми остана... Надежда, че и нея я има на света!