Чакането си заслужаваше, когато пристигна, бе по красива отколкото те помнех преди няколки дни, по-красива и от образа ти в съня ми преди няколко часа.

Ще те гледам цял ден. Ще те гледам и ще се наслаждавам, ще мечтая. Влюбвал съм се и преди, но никога отново и отново в един човек всеки път като го видя.

А усмивката ти, ах, каква усмивка! Влезе през вратата и огря цялата стая, усмихвайки се. Сякаш през прозорците излизаше повече светлина, отколкото слънцето успяваше да внесе.

Косата ти, сплетена на плитка. Като преплетени слънчеви лъчи, небрежно прехвърлени през рамо. Благодаря ти, така се открива прелестна гледка към цялото ти лице!

И очите ти. Знаеш, че винаги потъвам в тях! Но днес са дори по-магнетични. Тази спирала ги очертава както рамка очертава картина. Сякаш са по-дълбоки, по-сини. Днес не потъвам, давя се в тях.