Nov 3, 2015, 10:35 PM

Заслужаваше си

  Prose
530 0 0

Чакането си заслужаваше, когато пристигна, бе по красива отколкото те помнех преди няколки дни, по-красива и от образа ти в съня ми преди няколко часа.

Ще те гледам цял ден. Ще те гледам и ще се наслаждавам, ще мечтая. Влюбвал съм се и преди, но никога отново и отново в един човек всеки път като го видя.

А усмивката ти, ах, каква усмивка! Влезе през вратата и огря цялата стая, усмихвайки се. Сякаш през прозорците излизаше повече светлина, отколкото слънцето успяваше да внесе.

Косата ти, сплетена на плитка. Като преплетени слънчеви лъчи, небрежно прехвърлени през рамо. Благодаря ти, така се открива прелестна гледка към цялото ти лице!

И очите ти. Знаеш, че винаги потъвам в тях! Но днес са дори по-магнетични. Тази спирала ги очертава както рамка очертава картина. Сякаш са по-дълбоки, по-сини. Днес не потъвам, давя се в тях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...